Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Откога се познавате с обвиняемия?
— Откакто се помня. Семейството му винаги е живеело срещу нас. Ходехме и в едно училище.
— Смесената гимназия „Клемент Атлий“? — доуточни Редмейн, след като погледна записките си.
— Точно така — потвърди Бет.
— Значи го харесвате от дете?
— Дани обаче не ме забелязваше и почти не е говорил с мен, докато не завършихме училище.
Дани се усмихна за първи път този ден, спомнил си малкото момиче с плитчици, което все се въртеше около брат си.
— Правехте ли опити да говорите с него?
— Не. Не смеех. Но винаги стоях на тъчлинията и го гледах как играе футбол.
— Дани и брат ви от един отбор ли бяха?
— Още от училище — отговори Бет. — Дани беше капитан, а брат ми — вратар.
— Дани винаги ли беше капитан?
— О, да. Приятелите му дори го наричаха Капитан Картрайт. Беше капитан на всички училищни отбори — футбол, крикет и дори бокс.
Алекс забеляза, че един-двама от заседателите се усмихнаха.
— Разбираха ли се?
— Бяха най-добри приятели.
— Караха ли се често, както моят уважаван колега намекна? — Алекс погледна към прокурора.
— Само заради „Уест Хам“ или за някоя от приятелките на Бърни.
Един от заседателите се засмя.
— Но Дани не свали ли Бърни в първия рунд по време на шампионата на Клуба по бокс на момчетата от Боу стрийт миналата година?
— Така е, но той винаги е бил по-добрият, и си го знаеше. Дори ми каза веднъж, че ако случайно стигнат до финалите, ще е късмет, ако брат ми издържи до втория рунд.
— Значи между тях няма лоши чувства, както намекна уважаемият ми колега, господин Пиърсън.
— Че той откъде ще знае, след като не познава никой от тях?
Дани отново се усмихна.
— Госпожице Уилсън — строго се обади съдията. — Моля, концентрирайте се върху отговора на въпроса.
— А какъв беше той? — рече Бет, изчервена от неудобство.
Съдията погледна записките си.
— Имаше ли някакви лоши чувства между брат ви и обвиняемия?
— Не — рече Бет. — Нали ви казах, че бяха най-добри приятели?
— Казахте преди малко на съда, госпожице Уилсън — опита се да я насочи към конкретиката на делото Редмейн, — че не сте смеели да говорите с Дани, докато сте били ученици. И въпреки това сте решили да се омъжите за него.
— Така си е. — Тя обърна очи към Дани.
— И каква беше причината нещата да се променят?
— Когато Бърни и Дани завършиха училище, започнаха работа в автосервиза на баща ми. Аз завърших следващата година, след което записах колеж, а после и университета „Ексетър“.
— Който завършихте с отличен успех?
— Именно.
— Каква бе първата ви работа, след като приключихте с образованието си?
— Бях секретарка в „Дрейкс Марин Иншурънс Къмпани“ в Сити.
— С положителност сте можели да заемете и по-престижно място, като се има предвид квалификацията ви.
— Вероятно — призна Бет. — Но офисите на „Дрейкс“ са в Сити и не ми се искаше да се отделям много от дома.
— Разбирам. От колко години работите за компанията?
— Пет.
— През това време от секретарка достигнахте поста личен помощник на председателя, така ли?
— Да.
— Колко секретарки работят в „Дрейкс Иншурънс“? — попита Редмейн.
— Не зная точно, около стотина.
— Но тъкмо вас избраха за този пост.
Бет предпочете да замълчи.
— Кога за първи път се видяхте с Дани след завръщането ви в Лондон от университета?
— Много скоро след като започнах работа в Сити — отговори Бет. — Една събота сутрин мама ме помоли да мина да оставя обяд на баща ми в автосервиза. Дани беше там, пъхнал глава под капака на някаква кола. В началото си помислих, че не ме е забелязал, защото от мястото, където се беше заврял, вероятно виждаше само краката ми, но по едно време се опита да надникне и си удари тила в ръба на капака.
— Тогава ли ви покани да излезете за първи път?
— Ваша Светлост — нетърпеливо скочи на крака Пиърсън, — имам чувството, че се намираме на репетиция на любителска театрална група.
Ходът на Алекс бе дал резултат. Съдията, станал свидетел през последните десет години на подобни разпити от страна на Пиърсън, вероятно тайно потриваше ръце, че някой излиза със същия номер на хитрия прокурор, но все пак се наведе напред и отбеляза: