Затворник по рождение

— Да, дори коленичи.

— Приехте ли?

— Разбира се. Знаех, че ще се оженим от първия миг, в който го срещнах.

Пиърсън си отбеляза първата й грешка.

— Какво стана после?

— Преди да си тръгнем, Дани се обади на Бърни, за да му съобщи новината, и той се съгласи да се присъедини към нас, за да празнуваме заедно.

— Къде се разбрахте да продължите?

— В „Дънлоп Армс“ на „Хамбълдън Терас“ в Челси.

— Защо точно там?

— Дани вече бе ходил там веднъж след мач на „Уест Хам“ на „Стамфорд Бридж“. Според него било изискано и щяло да ми хареса.

— По кое време стигнахте в заведението?

— Не мога да кажа със сигурност, но трябва да е било преди десет.

— Брат ви вече ви чакаше там, така ли?

— Ето отново — намеси се Пиърсън.

— Моля да ме извините, Ваша Светлост — рече Редмейн и се обърна към Бет. — Кога се появи брат ви там?

— Вече ни чакаше.

— Забелязахте ли кой друг беше в заведението?

— Да — отговори Бет. — Актьорът Лорънс Девънпорт — доктор Бересфорд от сериала — седеше на бара с други трима.

— Познавате ли се с Лорънс Девънпорт?

— Не, разбира се — отривисто каза Бет. — Виждала съм го само на екрана.

— Трябва да сте била развълнувана от срещата с телевизионна звезда в нощта, в която сте получили и предложение.

— Не чак толкова. Направи ми впечатление, че съвсем не е така хубав като Дани.

Няколко съдебни заседатели отправиха погледи към небръснатия късо подстриган мъж с фланелка на „Уест Хам“, която очевидно не бе виждала ютия от доста време.

Едва ли много заседатели биха се съгласили с нея, помисли си Алекс.

— Разкажете ни какво се случи след това.

— Изпихме бутилка шампанско и решихме, че е време да си тръгваме.

— И тръгнахте ли си?

— Не. Бърни поръча нова бутилка и когато барманът я донесе на масата и взе празната, чух някой да казва: „Само ще изхабят питието“.

— Как реагираха Дани и Бърни?

— Не чуха репликата, но забелязах, че един от мъжете до бара ме зяпа. Намигна ми, след което отвори уста и подаде езика си.

— Кой от четиримата беше това?

— Господин Крейг.

Дани вдигна очи към галерията за публиката точно когато Крейг смръщи чело. За щастие тя нямаше как да го види.

— Казахте ли на Дани?

— Не. Човекът бе очевидно пиян. А и аз съм израснала в Ийст Енд, така че съм чувала далеч по-неприятни неща. Освен това знаех как ще реагира Дани, ако му кажа.

Пиърсън не спираше да записва.

— Значи се направихте, че не го чувате, така ли?

— Да — отвърна Бет. — И тогава същият човек рече на приятелите си: „Кучката си я бива, стига да не си отваря устата“. Бърни го чу. Един от другите додаде: „В някои моменти предпочитам кучките да са с отворена уста“. Останалите се разсмяха. — Тя замълча за миг, после продължи: — Само господин Девънпорт се притесни.