Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Именно.
— Всичко това за по-малко от минута? — Прокурорът замълча за миг. — Кога според вас са успели да скроят този детайлен план за действие?
— Не разбирам какво искате да кажете — промълви Бет и стисна ниския парапет пред мястото за свидетеля.
— Напротив, според мен много добре разбирате, но нека повторя за заседателите: двама души напускат бара през предната врата и заобикалят сградата, докато други двама излизат през задния вход и застават пред вратата. Всичко това за около минута.
— Може да е било и повече от минута.
— Нали искахте да избягате — напомни Пиърсън. — В такъв случай, ако е било повече от минута, щяхте да имате време да изтичате до главната улица и да изчезнете много преди те да са стигнали на съответните места.
— Спомних си — обади се Бет. — Дани се опита да успокои Бърни, но брат ми настояваше да се върнат в бара и да се разбере с Крейг. Значи е било повече от минута.
— Може би Картрайт е бил този, който е искал да се разбере с брат ви, за да стане ясно веднъж завинаги кой ще е шефът, когато баща ви се пенсионира.
— Ако беше така, Бърни щеше да уреди нещата с един удар и да го просне на земята.
— Не и ако Картрайт има нож.
— Крейг държеше нож и той промуши Бърни.
— Как може да сте толкова сигурна, госпожице Уилсън, след като дори не сте видели намушкването.
— Бърни ми каза какво се е случило.
— Сигурна ли сте, че точно Бърни ви е казал, а не Дани?
— Сигурна съм.
— Ще ме извините за клишето, госпожице Уилсън, но вие си имате своя история и твърдо се придържате към нея.
— Така е, защото точно това се случи.
— Предполагам е вярно също, че сте се тревожили за брат си, нали?
— Да. Губеше страшно много кръв и се страхувах, че няма да оцелее — отговори Бет и се разплака.
— Защо тогава не повикахте линейка? — Алекс също си бе задал този въпрос и сега се чудеше какво ще отговори Бет. Но тя мълчеше, което даде възможност на Пиърсън да добави: — Нали сама казахте, че брат ви е бил прободен няколко пъти.
— Нямах телефон! — промълви Бет.
— Но годеникът ви е имал — напомни Пиърсън. — Нали по-рано същата вечер се е обадил на брат ви, за да го покани при вас в кръчмата?
— Линейката така и така пристигна след няколко минути — отвърна Бет.
— А ние всички знаем кой всъщност я е повикал, нали, госпожице Уилсън? — заяви Пиърсън, обърнат към заседателите.
Бет наведе глава.
— Позволете ми да ви напомня и други полуистини, госпожице Уилсън, които казахте в отговорите си към моя уважаван колега.
Бет сви устни.
— „Знаех, че ще се оженим от първия миг, в който го срещнах.“
— Точно така беше — дръзко заяви Бет.
— Казахте също — продължи Пиърсън, забил поглед в записките си, — че според вас Девънпорт не изглеждал толкова добре, колкото господин Картрайт.
— Така си е — отвърна Бет.
— И че ако нещо се обърка, „ще държи да го подкрепите в неговата версия“.
— Така беше.
— Все едно каква е тази версия.
— Не съм казала такова нещо.
— Аз го казвам — потвърди Пиърсън. — Защото според мен сте готова да кажете всичко, само и само да защитите съпруга си.
— Той не ми е съпруг.
— Но ще бъде, ако го оневинят.
— Естествено, че ще го оневинят.
— Колко време мина от нощта, в която брат ви беше убит?
— Повече от шест месеца.
— Колко често сте се виждали с господин Картрайт в този период?
— Посещавах го всяка неделя — гордо заяви Бет.
— И колко трае едно такова посещение?
— Около два часа.
— Излиза, че за последните шест месеца сте прекарали заедно общо около — той вдигна замислено очи към тавана — петдесет часа.
— Никога не съм ги изчислявала.
— Но сега, като се замислите, не ви ли се струва, че това е доста време, през което могат да бъдат обсъдени отново и отново подробностите около случката, така, че да се разберете какво да говорите?
— Няма такова нещо.
— При посещенията си в затвора… — Пиърсън замълча драматично — обсъждахте ли с господин Картрайт случилото се?
— Предполагам, че сме говорили и за това.
— Естествено, че сте говорили за това. Как иначе ще си спомняте всяка подробност от случилото се в онази нощ, както и всяка дума, казана тогава, като в същото време не си спомняте какво сте закусвали тази сутрин.