Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Спомням си много добре какво се случи в нощта, когато брат ми беше убит, господин Пиърсън. Забравя ли се такова нещо? Крейг и неговите приятели са имали далеч повече време, за да подготвят своите истории, защото не са си говорили само в часовете за посещения, нито са били ограничавани за мястото и времето на срещите си.
— Браво! — възкликна Алекс не много високо, но достатъчно силно, за да го чуе Пиърсън.
— Да се върнем на пътеката зад бара, за да проверим за пореден път паметта ви — бързо смени темата прокурорът. — След около минута господин Крейг и господин Пейн се появяват на алеята, насочват се към брат ви и без никаква провокация започват да го бият.
— Да, точно така.
— Нападат човек, когото виждат за първи път.
— Именно.
— А когато става напечено, господин Крейг вади нож, незнайно откъде, и пробожда брат ви в гърдите.
— Не беше незнайно откъде. Взел го е на излизане от бара.
— Излиза, че не Дани го е взел от бара, така ли?
— Щях да видя, ако е бил Дани.
— Но не сте видели и Крейг да го взима.
— Не съм.
— Видяхте го да стои в другия край на алеята след около минута.
— Видях го.
— Носеше ли нож? — Пиърсън се облегна назад и зачака отговора.
— Не си спомням.
— Може би все пак ще си припомните в чии ръце беше ножът, когато стигнахте до брат си.
— У Дани, който ми каза, че го е измъкнал от ръцете на Крейг.
— Но вие не видяхте това с очите си.
— Не.
— Годеникът ви е бил покрит с кръв, нали?
— Естествено — отговори Бет. — Беше прегърнал брат ми.
— Ако господин Крейг беше промушил брат ви, и по него трябва да е имало кръв.
— Няма как да знам това. Вече беше изчезнал.
— Просто така? — изуми се Пиърсън. — Как ще обясните тогава, че при пристигането на полицията минути по-късно, господин Крейг е седял в бара в очакване на инспектора и по него е нямало и капка кръв?
Бет не отговори.
— Нека ви напомня — продължи Пиърсън — кой е повикал полицията. Във всеки случай не вие, госпожице Уилсън, а господин Крейг. Доста необичайно за човек, който току-що е намушкал някого с нож и дрехите му са били покрити с кръв. — Той замълча, за да може образът да се настани добре в съзнанието на заседателите и да ги подготви за следващия въпрос. — Госпожице Уилсън, за първи път ли годеникът ви се замесва в разправия, по време на която някой е извадил нож и вие му се притичвате на помощ?
— Не разбирам накъде биете.
Редмейн се взря в Бет. Дали бе скрила нещо от него?
— Може би е време да проверим отново забележителната ви памет — отбеляза Пиърсън.
Съдията, заседателите и Редмейн гледаха напрегнато прокурора, който очевидно не бързаше да извади коза си.
— Дали ще си спомните, госпожице Уилсън, какво се случи на игрището на училище „Клемент Атлий“ на дванайсети февруари осемдесет и шеста.
— Но това е преди петнайсет години! — протестира Бет.
— Така е, но си мисля, че сигурно си спомняте как мъжът, за когото винаги сте знаели, че ще се омъжите, е попаднал на първа страница на местния вестник. — Пиърсън се облегна назад и помощникът му му подаде фотокопие на брой на „Бетнал Грийн и Боу Газет“ от 13 февруари 1986. Той помоли пристава да предаде доказателството на свидетелката.
— Разполагате ли с копия и за заседателите? — попита съдия Саквил, като погледна прокурора над очилата си.
— Разбира се, Ваша Светлост. — Пиърсън даде знак на помощника си и той предаде тесте листа на пристава, който ги раздаде на заседателите. Последният подаде на Дани, но той отказа да го приеме. Пиърсън го погледна изненадано. Дори му мина през ум, че може да е неграмотен. Напомни си да провери този факт, когато Картрайт седне на свидетелското място.
— Както виждате, госпожице Уилсън, това е копие на първа страница на „Бетнал Грийн и Боу Газет“, с материал, съобщаващ за сбиване с нож на игрището на „Клемент Атлий“, след което Даниъл Картрайт бил разпитан от полицията.
— Тогава той само искаше да помогне — отбеляза Бет.
— Създава се впечатление, че това му е станало навик.
— Какво искате да кажете?
— Че господин Картрайт е участвал в сбиване с нож, а вие го определяте като опит да помогне.