Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Бърни и Дани също ли се смяха?
— Не. Бърни грабна бутилката от шампанско, изправи се и се обърна към тях. — Пиърсън записа дословно следващите й думи: — Но Дани го дръпна и го накара да седне обратно, съветвайки го да не им обръща внимание.
— А той?
— Послуша го, но само защото казах, че искам да си вървим. Бяхме близо до вратата, когато видях, че онзи продължава да ме зяпа. Каза: „Тръгваме, а?“, а после уж шепнешком, но достатъчно високо, та всички да го чуят, добави: „Като привършите с нея, аз и приятелите ми сме готови да й се изредим“.
— За какво изреждане става дума? — попита недоумяващо съдия Саквил.
— Когато няколко мъже правят секс с една и съща жена — поясни Редмейн. — Понякога се прави и за пари. — Адвокатът изчака съдията да си запише и погледна към заседателите, за да види дали някой от тях няма нужда от допълнително обяснение, но видя, че те стоят спокойно. — Сигурна ли сте, че това бяха точните думи — попита той свидетелката.
— Не е нещо, което бих забравила лесно — отвърна рязко Бет.
— Същият мъж ли го каза?
— Да, господин Крейг.
— Как реагира Дани?
— Той продължи да не им обръща внимание — хората бяха пияни все пак. Проблемът беше брат ми. Вбеси се, когато господин Крейг подхвърли: „Да излезем вън да се разберем“.
— „Да излезем вън да се разберем“ — повтори Редмейн.
— Точно така — потвърди Бет, на която не й беше много ясно защо адвокатът повтаря думите й.
— Господин Крейг присъедини ли се към вас навън?
— Не, но само защото Дани избута брат ми в алеята и аз бързо затворих вратата зад нас.
Пиърсън взе червена химикалка и подчерта думите: избута брат ми на алеята.
— Значи Дани успя да изведе брат ви от бара, без повече неприятности?
— Да, но Бърни все така настояваше да се върне, за да се разберат.
— Да се разберат ли?
— Да.
— Но вие продължихте по задната уличка.
— Точно така. Но малко преди да стигна до главната улица, видях, че един от мъжете от бара стои на пътя ми.
— Кой беше това?
— Господин Крейг.
— Какво направихте?
— Изтичах обратно към Дани и брат ми. Помолих ги да се върнем в бара. В този момент видях и други двама от мъжете — единият беше господин Девънпорт — да стоят пред задната врата. Извърнах се и видях, че първият вече върви към нас.
— Какво стана след това? — попита Редмейн.
— Бърни каза: „Ти поеми скапаняка, а аз ще се заема с останалите“, но преди Дани да отговори, онзи, когото Бърни нарече „скапаняк“, се втурна към нас и заби юмрук в лицето на Дани. След това започна голям бой.
— И четиримата ли участваха?
— Не. Девънпорт стоеше пред задната врата заедно с още един — висок и мършав, а когато брат ми почти събори третия, ми извика да намеря такси, защото бил убеден, че ще свърши бързо.
— Направихте ли го?
— Да. Но първо се уверих, че Дани се е справил с Крейг.
— А беше ли?
— Естествено.
— Колко време ви отне да намерите такси?
— Няколко минути — отговори Бет. — Когато колата спря, шофьорът надникна през прозореца и за моя изненада рече: „Мисля, че не такси, а линейка ти трябва, момиче. Ако наистина са ти приятели, по-добре повикай линейка“. След това си замина.
— Правен ли е опит да бъде намерен този шофьор? — попита съдията.
— Да, Ваша Милост — отвърна Редмейн, — но до този момент никой не се е обадил. — След това той отново насочи вниманието си към свидетелката. — Как реагирахте на думите на шофьора?
— Извърнах се и видях, че брат ми лежи в безсъзнание. Дани държеше главата му на коленете си. Изтичах обратно по улицата, за да видя какво става.
Пиърсън отново си записа нещо.
— Даде ли Дани някакви обяснения какво се е случило?
— Да, каза ми, че Крейг ги изненадал, като извадил нож. Дани се опитвал да го изтръгне от ръката му, когато онзи промушил Бърни.
— Бърни потвърди ли думите му?
— Да.
— Какво направихте след това?
— Обадих се на „Бърза помощ“.
— Моля ви добре да си помислите, преди да отговорите на следващия ми въпрос, госпожице Уилсън. Полицията или линейката пристигна първо?