По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Сега вече и трите я зяпаха и на Аманда й се прииска да се ритне, задето избухна по този начин. Защо беше толкова раздразнена? Хич не беше готино да се разстройва така.
— Е, не ни откъсвай главите де! — възкликна Нина. — Направо не знам какво ти става напоследък, Аманда.
Софи кимна и додаде:
— Откакто влезе в онзи откачен клас, си се променила.
— Не съм! — възмути се Аманда.
Трите й приятелки се спогледаха и тя веднага се досети, че вече говорят зад гърба й. Това беше лошо.
Мислите й препуснаха. Не смяташе, че се държи различно, но явно тяхното мнение бе такова и затова трябваше да направи нещо, за да оправдае поведението си. Трябваше й проблем, но готин проблем, нещо, което да я издигне в очите им.
— Заради Кен е — внезапно заяви.
Момичетата изглеждаха озадачени.
— Кен Престън ли? — попита Бритни.
Аманда кимна:
— Той ме харесва, личи си. Много ме харесва, в училище флиртува с мен, обажда ми се вкъщи, праща ми съобщения в чата…
Сега вече приятелките й изглеждаха объркани.
— И какво лошо има в това? — поиска да узнае Софи. — Кен е готин.
— О, разбира се, знам това — нехайно заяви Аманда. — Просто не съм сигурна какво чувствам към него. И не искам да го нараня.
Уф — грешен отговор. Страховитата зла царица Аманда Бийсън не се интересуваше дали ще нарани нечии чувства. Въобразяваше ли си, или и трите момичета отстъпиха назад и още повече разшириха пропастта помежду им? И, о, Боже, Трейси Девън ли се приближаваше към тях? Предишната Трейси никога нямаше да има куража да се приближи до Аманда Бийсън. Беше създала чудовище!
— Здравей, Аманда. Просто исках да ти кажа, че съжалявам, задето днес те засрамих в час. Но наистина исках да разбереш колко съм ти благодарна…
Аманда я стисна за ръката и я дръпна настрана от групичката.
— Млъквай! — изсъска в ухото й. — Приятелите ми не знаят за мен!
Веждите на Трейси литнаха нагоре.
— Наистина? Ама аз си помислих…
— Трябва да вървя в час — панически рече Аманда и й обърна гръб.
Ала приятелките й вече се отдалечаваха нататък по коридора. Затича се да ги настигне.
— Чакайте — настоя.
— Извинявай — подметна Нина. — Искахме да ти дадем малко време насаме с новата ти най-добра приятелка — Трейси.
Бритни се изкиска и припряно сложи ръка пред устата си. Бритни Телър, която преди боготвореше Аманда! Нима бе възможно животът й да стане още по-гаден?
Възможно бе. Защото Кен Престън бавно и спокойно се приближаваше към тях по коридора.
— Здрасти, Кен! — викна Нина и отстъпи, за да направи място на Аманда, като на практика му я посочи.
Кен погледна към нея.
— Здрасти, Нина.
Това бе то. Нито дума, за да поздрави Аманда.
— Не мисля, че е нужно да се тревожиш да не разбиеш сърцето му, Аманда — рече Нина. — Дори не те погледна. Опа! Звънецът ще бие.
Всички се пръснаха в различни посоки.
Това не беше добре. Аманда вече не висеше на косъм, тя падаше. Това просто не беше възможно да й се случи.
Ала през целия ден се натъкваше на признаците за изчезването на своята популярност. Вече не получаваше комплименти, дори и за обувките си. Когато влезе в часа по алгебра, зърна приятелките си Ема и Кейти със сведени близо една до друга глави. А когато и те я забелязаха, веднага се разделиха. Аманда осъзна какво значи това. И те говореха зад гърба й.
Но най-лошото предстоеше. За този ден беше насрочено събрание, което щеше да се състои в следващия час — беше поредната скучна програма за околната среда. Всяка седмица имаха такава и все ставаше дума за глобалното затопляне, за рециклирането и за всякакви такива отегчителни работи. Аманда и идея си нямаше каква е темата за днешното събиране и не я интересуваше — имаше по-належащи неща, за които да се тревожи вместо за бъдещето на тъпата планета.
Но всички харесваха събранията, дори и най-скучните. Не бяха като часовете и бяха добър повод да се видиш с приятелите си. Можеше да си седиш където си искаш и беше като в столовата, където децата се скупчваха на групички. И най-хубавото бе, че събранията обикновено се провеждаха в салона по физическо и учениците сядаха на скамейките. Най-готините деца владееха най-високата пейка, където можеха да не обръщат внимание на лекторите и да си бъбрят, останали незабелязани от учителите.