Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– За децата е трудно да оцеляват в тази система, нали?
– Може би – кимна Ламбиаз. – Но тя е малка, вероятно ще се справи. Скоро ще я осиновят.
Ей Джей преброи отново парите.
– Казахте, че майката е минала през няколко приемни семейства?
Ламбиаз кимна.
– Да предположим, че си е помислила, че детето ѝ ще има по-добър шанс в книжарница.
– Кой го казва?
– Не съм религиозен човек, началник Ламбиаз. Не вярвам в съдбата си. Съпругата ми, тя вярваше.
В този миг Мая се събуди и протегна ръце към Ей Джей. Той затвори чекмеджето на касата и я взе от Ламбиаз. На полицая му се стори, че чува малкото момиче да нарича Ей Джей "тати".
– Ъъъ... все ѝ казвам да не ме нарича така – измънка Ей Джей. – Но тя не ме слуша.
– Децата имат странни идеи – отбеляза Ламбиаз.
– Искате ли нещо за пиене?
– Да, защо не?
Ей Джей заключи предната врата на магазина и се запъти към втория етаж, следван от Ламбиаз. Сложи Мая на дивана и отидоха в дневната, най-голямата стая в къщата.
– Не мога да задържа детето – каза той решително. – Не съм спал от две нощи. Тя е терорист! Събужда се по абсурдно време. Явно денят ѝ започва в три и четирийсет и пет сутринта. Живея сам. Беден съм. Не можеш да отгледаш дете само по указания от книги.
– Вярно е – каза Ламбиаз.
– Аз сам едва се оправям – продължи Ей Джей. – Тя е по-лоша от кученце. А мъж като мен не бива да има дори кученце. Не ходи на гърне, а аз нямам представа как да я науча, както и за всякакви други неща. Освен това никога не съм харесвал малки деца. Харесвам Мая, но... Разговорите с нея определено не са много стимулиращи. Говорим само за Елмо, а между другото аз не мога да го понасям и всичко останало е свързано само с нея. Тя е абсолютно егоцентрична и мисли само за себе си.
– Малките деца обикновено са такива – каза Ламбиаз. – Разговорите ви вероятно ще се подобрят, когато научи повече думи.
– И винаги иска да четем една и съща книга. А тя е... тя е най-ужасната детска книжка. "Чудовището в края на тази книга"[30]?
Ламбиаз каза, че не я е чувал, но той не беше и голям почитател на "Улица "Сезам".
– Е, повярвайте ми. Тя има ужасен вкус за книги – разсмя се Ей Джей.
Полицаят кимна и отпи от виното си.
– Никой не казва, че трябва да я задържите.
– Да, да, разбира се. Но мислите ли, че имам право да кажа в какво семейство да отиде? Тя е ужасно умно мъниче. Вече почти знае азбуката и дори успях да я накарам да схване подредбата ѝ. Не бих искал да се озове при някакви кретени, които не оценяват това. Както казах и преди, не вярвам в съдбата. Но изпитвам отговорност към нея. Онази млада жена я остави на мен, на моите грижи.
– Онази млада жена не е била на себе си – каза Ламбиаз.
– Час след това се е удавила.
– Да... – намръщи се Ей Джей. – Прав сте.
От другата стая се разнесе плач. Ей Джей се извини.
– Трябва да отида да я видя – каза той.
В края на уикенда Мая се нуждаеше от баня. Въпреки че би предпочел да остави тази дейност на щата Масачузетс, Ей Джей не искаше да я предаде на социалните служби като миниатюрна версия на мис Хавишам[31]
Беше му нужно подробно проучване в Гугъл, за да установи ритуала за къпане: подходяща температура за водата за баня на двегодишно; може ли двегодишно дете да използва шампоан за възрастни; как бащата мие интимните части на двегодишно момиченце, без да нарушава нормите на приличието; как да предпазим двегодишно дете да не се удави във ваната; принципни правила за безопасност във вана и т.н.
Изми косата на Мая с шампоана с коноп, който принадлежеше на Ник. Отдавна беше дарил или изхвърлил всичко друго на жена си, но не се реши да махне продуктите ѝ за баня.
Ей Джей изплакна косата ѝ и Мая започна да пее.
– Какво си пееш?
– Песен – отвърна тя.
– Коя песен е това?
– Ла ла. Буя. Ла ла.
Ей Джей се разсмя.
– Аха. Това са дрънканици за мен, Мая.
Тя го плисна с вода.
– Мама? – попита след мъничко.
– Не, не съм майка ти – каза Ей Джей.
– Замина – каза Мая.
– Да – отвърна Ей Джей. – Вероятно няма да се върне.
Мая помисли за това и кимна.
– Ти пееш.
– По-скоро не.
– Пееш – каза твърдо тя.
Момиченцето бе загубило майка си. Това бе най-малкото, което можеше да направи за него.
Нямаше време за проверка в Гугъл за песнички, подходящи за малки деца. Преди да срещне жена си, Ей Джей бе пял втори тенор във "Футнотс", мъжката акапелна група на "Принстън". Когато се влюби в Ник, групата остана на заден план и след като цял един семестър пропускаше репетиции, в крайна сметка го изключиха от нея. Сети се за последния концерт на "Футнотс", който бе с песни от осемдесетте години. За настоящото си изпълнение в банята той следва програмата им доста стриктно, започвайки от "99 червени балона" на "Нена", която се преля в "Излез от мечтите ми, излез от колата ми" на Били Оушън, а за финал "Любов в асансьора" на "Аеросмит". Чувстваше се умерено нелепо.
30
"The Monster at the End of This Book" (Little Golden Book, Jon Stone) – книгата е създадена по сериала "Улица Сезам" (Sesame Street). – Б. Пр.
31
Мис Хавишам – героиня от романа "Големите надежди" на Чарлз Дикенс. – Б. Пр.