Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Мая изръкопляска, когато той свърши.
– Пак – заповяда тя. – Пак.
– Само по едно представление на вечер – вдигна я той от ваната и я изсуши хубаво с кърпата, завивайки внимателно съвършените ѝ крачета.
– Балон – каза Мая. – Бичам.
– Какво?
– Бичам те – каза тя.
– Това е реакция на силата на акапелното пеене.
Тя кимна.
– Бичам те.
– Обичаш ме? Ти дори не ме познаваш – каза Ей Джей и я гушна силно. – Малко момиченце, не бива да се хвърляш в любовта толкова лесно. Прекарахме си чудесно заедно. За мен беше удоволствие да съм с теб и със сигурност няма да забравя тези седемдесет и два часа, но не е писано някои хора да бъдат в живота ти завинаги.
Мая го погледна с големите си сини сериозни очи.
– Бичам те – повтори тя.
Ей Джей подсуши косата ѝ, после я подуши с одобрение.
– Тревожа се за теб. Ако обичаш всички, в повечето случаи ще бъдеш наранена. Предполагам, че от гледна точка на продължителността на твоя живот може да се каже, че ме познаваш от доста дълго. Перспективата ти за време обаче е много изкривена, Мая. Но аз съм стар и скоро ще забравиш, че изобщо си ме срещала.
Моли Клок потропа на вратата на апартамента.
– Жената от социалните е долу. Да я изпратя ли тук?
Ей Джей кимна.
Сложи Мая в скута си и се заслуша как социалната работничка се изкачва по скърцащите стъпала.
– Сега... не бива да се боиш, Мая. Тази дама ще намери чудесен дом за теб. По-добър от този. Не можеш да прекараш остатъка от живота си, спяща на дивана в стаята за гости. Хората, които прекарват живота си като постоянни гости на нечий диван, не са хора, които искаш да познаваш.
Социалната работничка се казваше Джени. Ей Джей не се сещаше да е срещал зряла жена, която да се казва така. Ако Джени беше книга, щеше да е с меки корици, току-що излязла от кашона – никакви подгънати краища, никакви подгизнали страници, никакви наранявания по гръбчето. Ей Джей предпочиташе социална работничка с по-очевиден и професионален вид. Представи си синопсиса на гърба на книгата на Джени: смелата и решителна Джени от малко градче, например Феърфилд, Кънектикът, идва в големия град и става социален работник, без да знае в какво се забърква.
– Това първият ви работен ден ли е? – попита той.
– Не – отвърна Джени. – Работя в социалните служби от известно време.
После се усмихна на Мая.
– Ти си истинска красавица.
Мая зарови лице в качулката на Ей Джей.
– Двамата изглеждате доста близки – отбеляза си нещо в бележника Джени. – Ето как ще се развият нещата. Ще взема Мая в Бостън. Като неин социален работник ще попълня някои документи – тя очевидно не може да го направи сама, ха-ха. Ще я прегледат лекар и психолог.
– Струва ми се напълно здрава и нормална – отбеляза Ей Джей.
– Хубаво е, че сте забелязали тези неща. Лекарите ще търсят признаци за забавяне в развитието, болести и други проблеми, които може да не са очевидни за необученото око. След това Мая ще бъде предадена на някое от предварително одобрените приемни семейства и...
Ей Джей я прекъсна:
– Как се одобрява приемното семейство? Лесна ли е процедурата, като... като получаването на кредитна карта например?
– Ха-ха. Не, разбира се, има много повече стъпки и условия. Кандидатстване, домашни посещения...
Ей Джей я прекъсна отново:
– Искам да кажа, Джени, как се уверявате, че не поверявате невинно дете на някой пълен психопат?
– Е, мистър Фикри, определено не подхождаме с презумпцията, че всеки, който иска да стане приемен родител, е психопат, но провеждаме обстойно проучване на всичките ни приемни семейства.
– Притеснявам се, защото... Мая е много умна, но и много доверчива.
– Умна, но доверчива. Добро наблюдение, ще си го отбележа – каза Джени и наистина го направи. – И така, след като я предам на приемно семейство, непсихопати – усмихна се тя на Ей Джей, – ще се заема отново за работа. Ще се опитам да потърся членове на семейството ѝ, за да проверим дали някой няма да пожелае да се грижи за нея. Ако такъв човек не се намери, ще започна процедура за намирането на постоянна грижа за Мая.