Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Той се излегна върху леглото на Гън, пое си дълбоко въздух и се отпусна. След като прохладният въздух в кабината му подейства успокоително, отмести поглед към Гън и забеляза, че лицето му е безизразно. Той обаче го познаваше достатъчно добре, за да не долови притеснението му. Протегна ръка и стисна рамото на приятеля си.
— Слушай, не искам да се показвам користен, но ако настояваш да се присъединя към малкия ти екип от научни пирати, ще трябва да ме почерпиш едно питие. Разговори като този карат човек да ожаднява.
Гън се разсмя с облекчение и поръча по вътрешната разговорна уредба малко лед от камбуза. После извади бутилка „Чивъс Регал“ и две чаши от най-долното чекмедже на писалището.
— Докато чакаме леда, можеш да хвърлиш едно око на доклада ми за повредите в съоръженията — и той му подаде жълта папка. — Описал съм всеки случай в пълни подробности и в хронологичен ред. Отначало ги смятах за обичайни аварии или просто за лош късмет, но те вече прескачат границите на случайните съвпадения.
— Имаш ли доказателства, че е нещо умишлено, саботаж?
— Не, никакви.
— Найт спомена за скъсано въже. Срязано ли е било?
Гън сви рамене.
— Не, краищата му бяха оръфани, което пък е друга загадка. Сега ще ти обясня. — Гън изтръска цигарата си в пепелника. — Ние винаги спазваме стриктно границата на безопасността. Например ако в спецификациите на въжето е казано, че има опасност то да се скъса при натоварване над единайсет хиляди и триста килограма, ние никога не го натоварваме повече от две, две и двеста хиляди килограма. Поради тази голяма граница на безопасността НЮМА все още не е имала нито едно фатално произшествие при изпълнение на проект. За нас човешкият живот е много по-важен от което и да е научно откритие. Подводното проучване е рискована работа и списъкът с имена на хора, опитали се да разкрият нови тайни от моретата, е дълъг.
— Колко е било натоварено въжето, преди да се скъса?
— И дотам щях да стигна. Хиляда и осемстотин килограма. Беше невероятен късмет, че никой не пострада от скъсването на въжето.
— Мога ли да видя въжето?
— Разбира се. Прибрах скъсаните краища и ги запазих, за да ти ги покажа.
На вратата се почука силно и един червенокос младеж на не повече от деветнайсет години влезе в кабината с малка кофичка с лед. Той я постави върху писалището и се обърна към Гън.
— Ще поръчате ли още нещо, сър?
— Да. Слезте долу до ремонтната палуба и донесете тук парчетата от скъсаното въже.
— Веднага, сър. — Момчето се обърна кръгом и бързо излезе от кабината.
— От екипажа ли е? — попита Пит.
Гън сложи кубчета лед в чашите и наля от уискито. Подаде една от чашите на Пит и отвърна:
— Да, на борда имаме осемчленен екипаж и четиринайсет учени и лаборанти.
Пит завъртя жълтата течност около кубчетата лед.
— Възможно ли е някой от тях да е отговорен за проблемите ти?
Гън поклати глава.
— Мина ми през ума подобно нещо, дори имах съновидения и затова прегледах личното досие на всекиго поне петдесет пъти. Не открих никакъв мотив, който би подтикнал някого от тях да възпрепятства изпълнението на проекта. — Гън отпи глътка и продължи: — Не, сигурен съм, че е работа на външен човек. Някой незнайно защо иска да ни попречи да уловим риба, която дори може и да не съществува.
Младежът скоро се върна с две дължини от скъсано въже. Подаде стоманените сплитки на Гън и напусна кабината, като внимателно затвори вратата след себе си.
Пит отпи нова глътка и стана от леглото. Остави чашата си върху писалището, взе едното парче въже и започна да го оглежда.
То приличаше на всяко друго стоманено въже. Всяко парче беше близо шейсет сантиметра и се състоеше от двеста и четирийсет нишки, сплетени в стандартния диаметър от 1,5 сантиметра. Въжето не беше скъсано равно, нишките бяха накъсани една по една по протежение на 38 сантиметра и краищата им приличаха на две неравни конски опашки.
Нещо привлече вниманието на Пит и той взе лупата. Очите му заблестяха, устните му бавно се разтегнаха в самодоволна усмивка. Старите чувства на възбуда и любопитство се надигнаха в него. Това може би ще се окаже интересна загадка за разплитане, в края на краищата, помисли си той.
— Откри ли нещо? — попита го Гън.
— Да, и то доста. Имаш враг, който не желае да ловиш риба в неговата територия.