Да започнем отначало

— Добре, няма значение. Край, спираме с това, нали? — казва го по начин, който не търпи възражение. — Защо не седнеш, а аз ще направя по чаша чай. — И като ми подава списанието, взема телефона си и отива да напълни чайника с вода.

— Пипа, скъпа — чувам я да шепне, — какво по дяволите имаше в онзи плодов пунш?

Добре, само без паника. Както пише на голямата ми чаша за кафе „Запази спокойствие и продължи напред“. Просто имам махмурлук, това е всичко. Настина ужасен махмурлук. Такъв махмурлук, който кара съквартирантката ти да забрави всичко за бившето ти гадже.

Или нещо подобно.

След чаша чай и няколко страници от списанието, оставям Фиона с телефон, залепен за ухото й, и се връщам в спалнята си. Трябва да си легна. Главата ми ще пръсне от болка, не мога да мисля. Това, че Себ ме подмина, бе достатъчно лошо, но поведението на най-близката ми приятелка бе толкова странно, че напълно откачих. И сега, за капак, лаптопът сдаде багажа. Може пи днес да се случи нещо още по-лошо?

Сигурно трябва да си почина малко, да поспя дори? Наистина съм много изморена. Свалям маратонките и се пъхам под завивката. Там, където е спал Флий, все още е топличко. Потъвам във възглавницата и затварям очи. Господи, колко е хубаво. Вече се чувствам по-добре. Дори съм сигурна, че като се събудя, нещата отново ще бъдат нормални…

И повече не помръдвам.

Сгушена между меките завивки, прекарвам остатъка от уикенда в сън, гледане на черно-бели стари филми, гушкане с Флий и отново сън. От време на време отивам да си направя чай и препечена филийка, които нося обратно в леглото, за да не прекъсвам цикъла. По някое време чух Фиона да вика „Чао“ и вратата се хлопна, но само отбелязах факта. Загубена във времето и пухената си завивка, аз се сгушвам и потъвам, докато от екрана „Животът е прекрасен“18 ме залива, люлее и приспива отново.

В понеделник сутринта се чувствам значително по-добре. Днес е неработен ден (Банк Холидей19), така че няма да ходя на работа. Освен това махмурлукът ми е излекуван, няма непознати по впити бели гащи да се мотаят из банята и, когато отивам в кухнята, не ме посреща някаква степфордска съпруга20. Отново всичко е нормално, животът тече в старите си релси. Всъщност уикендът изглежда като далечен смътен спомен, сякаш никога не се е случвал, мисля си с облекчение, докато чукам на вратата на Фиона, за да проверя дали иска чаша кафе.

Понеже не получавам отговор, надничам и виждам, че все още спи. Никога не е била ранобудница. Всъщност единствения път, когато е била видяна да става преди обед, бе когато миналото лято трябваше да лети до Испания заедно със семейството си за ваканция. „Предимството да си на свободна практика е, че никога не навиваш будилника да звъни“, е едно от любимите й изречения.

За нейно нещастие това не бил единственият евтин полет. Когато пристигнала на „Гетуик“ със закъснение, отказали да я пуснат на самолета и трябвало да убие три часа в магазина за аксесоари, докато чакала следващия полет. Оттогава не е в състояние да погледне нито един чифт луксозни джапанки.