Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Махам с ръце във въздуха и очаквам реакцията й.
Вместо да се наведе напред, да извика „Не може да бъде!“ и да се впусне в подробен анализ на ситуацията, Фиона издухва дима през ноздрите си и пак се муси.
— За какво говориш? Въобще не се преструвам!
Мълча. Чувствам колебание. Боже, наистина е много добра, правейки се, че нищо не разбира.
— Хайде, Фиона, стига толкова… — опитвам да я помоля, но тя въздиша нетърпеливо.
— Какво стига? Нямам никаква представа за какво говориш!
— Говоря за Себ — въздишам. Сега е мой ред да съм нетърпелива. Време е да престанем да се правим, че „той не съществува“. В края на краищата, това не бе мимолетна връзка за една нощ. Това беше Себ! Мъжът, в който бях и все още съм влюбена. Този, който разби сърцето ми. Мъжът, чиито съобщения в началото тя старателно анализираше, а накрая го наричаше с всички ужасни имена, които можеше да измисли.
— Говоря сериозно, как може да се правиш, че не познаваш мъжа, когото наричаше… как беше? — Млъквам за миг, опитвайки да си спомня точните й думи. — „Мръсен глупав идиот с мозък колкото кокоша курешка“.
Фиона посяга към купата си с кафе и отново въздиша.
— Извинявай, Тес, но направо ще ме побъркаш.
Неочаквано ми минава една странна мисъл. Тя може да е невероятна актриса, когато се преструва, че пръстът й е навехнат, за да се измъкне и да не мие чинии, но сега е друго. Толкова е непреклонна, така убедителна, така сигурна, сякаш наистина не знае кой е Себ.
— А какво ще кажеш, когато пихме заедно кофи водка и пяхме на караоке? — опитвам се да й припомня, но и това удря на камък.
— Висок, с къса руса коса и американски акцент?
Още един празен поглед.
— Наистина хубав — не се сдържам да добавя.
Нищо.
— Ходя с него почти цяла година! — избухвам накрая.
Тя сбръчква чело и ме гледа обезпокоено.
— Тес, да не си се надрусала?
— Аз и наркотици? Не, разбира се! — протестирам възмутено. — Освен ако смяташ парацетамола…
Посягам и вземам голямата опаковка, която стои винаги в средата на кухненската маса. Там, където повечето хора имат ваза за цветя, ние имаме болкоуспокояващи.
— Сигурна ли си, че не си пила от плодовия пунш, който се разнасяше снощи? — продължава тя, вдигайки вежди, докато аз поглъщам още две таблетки. — Чух от Пипа, че в него имало някакви халюциногенни гъби, един неин приятел се бил върнал от пътешествие, посетил някакво племе на Амазонка…
— Не, не съм пила никакъв пунш! — почти викам, защото не мога да се въздържа.
— Тогава какво, по дяволите, става с теб? — пита вече вбесена и тя.
— Смен? Ти си тази, която не може да си спомни Себ, бившето ми гадже.
— Защото никога не си имала гадже на име Себ! — произнася почти на срички тя.
Това вече ме нокаутира. Отварям уста да кажа нещо, но от нея не излиза звук. Вместо това я гледам напълно вцепенена.
Само за секунда, после ме пронизва раздразнение.
— Не е никак смешно!
— Да виждаш да се смея? — тя пъха краката си под стола, слага купата си върху тях и се чумери. — Ти си тази, която си измисля несъществуващо гадже!
За миг и двете мълчим. Не мога да повярвам, че споря с Фиона на подобна тема. Какво й става? Защо се държи така?
— Виж, не знам какво става, но за едно съм сигурна — нямам навик да си измислям гаджета — отговарям спокойно. — Искам да кажа, ако никога не съм ходила със Себ, тогава защо на хладилника има наша снимка, а? — поглеждам победоносно към хладилника.
Само че там няма никаква снимка.
Срещам погледа на Фиона, който сякаш казва „Е, нали ти казах“.
— О, разбира се… Свалих я, когато скъсахме, и я изхвърлих. Така де, не исках постоянно да ми напомня за него!
— Щом казваш — въздиша тя, сякаш не ми вярва и се хваща отново за списанието.
Раздразнението ми ескалира с още една степен. Добре, стига толкова! Достатъчно се надлъгваме. Не знам каква игра играе, нито защо, но смятам да й докажа, че съм права, да видим тогава какво ще говори. Тичам в спалнята си, грабвам лаптопа от бюрото и се връщам с него в кухнята.
— Какво ще правиш? — гледа ме изненадано Фиона, когато го слагам пред нея.