Да започнем отначало

Наблюдавайки тази сцена на домашна идилия, променям намерението си да пия кафе. Ако го направя, сигурно ще се задавя. По-добре да взема дозата си кофеин в „Старбъкс“.

Обръщам се да изляза от кухнята.

— Тес? — вика след мен Фиона.

Едва не се спъвам на прага.

— Да си виждала моя „Диптик“?

„Диптикът“-а ли? През замъгления ми мозък прехвърча някакъв смътен спомен, като удар със стик на мач по крикет.

— Амиии… не съм — отвръщам с цялата невинност, която мога да събера, но чувствам смъртоносни ледени тръпки по тила си.

— Странно. — Тя се мръщи и за миг мисля, че съм разкрита и май ще е най-добре да призная, че съм взела свещта назаем. Надявам се, че поне пред Гарет няма да посмее да ме разпори с ножа за масло. Но тя неочаквано тръска коси и свива рамене.

— Всъщност няма значение, сигурно съм я забутала някъде — и отново се заема с чая.

Което ми дава възможност да се измъкна и да потърся убежище в спалнята си, където първото нещо, което виждам, е въпросната открадната вещ, която се мъдри гордо на рафта над камината. Първо чувствам облекчение, последвано от ужас, защото свещта е напълно изгоряла. Не е останало нищо, освен стъклената чашка държател, в която има остатъци от фитила.

Мамка му. Сигурно съм заспала и съм я забравила да гори! Гледам я и се чувствам ужасена. Остави въпроса за пожарната безопасност. Остави, че е можело да подпаля апартамента и той да изгори до основи. Остави, че е можело аз самата да стана на въглен. Става дума за свещ, която струва 40 паунда! Няма я! Изгоряла е! Докато съм зъзнала върху агнешкото си килимче.

Бързо грабвам уличаващото ме доказателство и пъхам празната чашка в чекмеджето с чорапите. Нищо друго не мога да направя, просто трябва да я сменя с нова, преди Фиона да разбере, което няма да е много лесно — през ума ми минава една сцена от филма „Аферата Томас Краун“ — как Пиърс Броснан подготвя онази сложна измама в художествената галерия, за да подмени откраднатата картина, без никой да забележи, и всички онези мъже с бомбета, сякаш излезли от картина на Магрит13.

Чувствам надигащата се паника. В момента едва стоя на краката си, та камо ли да мисля за мъже с бомбета. Решавам: ще го измисля по-късно. Навличам бързо джинсите си, един пуловер и нахлузвам чифт стари маратонки. Не изглеждат добре, но са първото нещо, което мога да намеря, а тази сутрин нямам сили да мисля какво да облека. Всъщност, честно казано, тази сутрин нямам сили за нищо. Събирам още мократа си коса и я прибирам под една вълнена шапка, грабвам палтото си и ругая наум.