Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Окей. Започваме. Но преди това, шефе, искам да ви кажа, че ви донесох подарък. Нищо, че ме разкарвате насам-натам. Не съм злопаметен.
Бенавидиш става, преди Серенак да успее да каже нещо в своя защита. Излиза от офиса и се връща след няколко минути с бяла книжна торба.
— Ето, направо от фурната, ако мога да се изразя така…
Силвио Бенавидиш изсипва торбата върху масата и от нея падат малки шоколадови кексчета — браунита.
— Изпекох ги за жена ми — уточнява той. — Тя обикновено си умира за тях, но от петнадесет дни почти не може да се храни. Дори ако с тях й сервирам моя специалитет — английски крем.
Серенак се тръшва в едно кресло на колела.
— Ти си ми като майка, Силвио. Признавам го. Ще ти призная и още нещо… Пожелах да ме преместят в това скапано място на север от Париж само и само да имам помощник като теб…
— Само не прекалявайте!
— Искаш да кажеш, че не полагам достатъчно усилия…
После вдига поглед към помощника си.
— Кога ще се роди бебето?
— Според изчисленията — след пет дни, но нали знаете… А и после, наясно сте как е…
Серенак захапва едно кексче.
— Мамка му! Божествени са… Жена ти бърка, че не ги яде…
Силвио Бенавидиш се навежда над някаква папка, а когато вдига очи, Серенак е станал от креслото.
— Да не ти разправям пък колко ще са вкусни с кафе… Слизам да си взема едно. Искаш ли да ти донеса нещо?
Силвио държи в ръцете си дълга нагъната разпечатка, която стига чак до пода.
— Ами, не. Нищо.
— Наистина ли нищо?
— Е, добре. Един чай, но без захар.
Минава доста време, преди Серенак да се върне с две пластмасови чаши в ръце. Трохите от браунитата на масата вече са почистени. Серенак въздиша, като иска с това да покаже на помощника си, че е имал нужда от малка почивка. Едва е седнал, и Бенавидиш вече започва резюмето си…
— Ами, вижте, шефе, ще бъда кратък… Докладът от аутопсията потвърждава, че Морвал най-напред е бил прободен с нож. Умрял е на секундата. А после някой му е разбил черепа с камък и е потопил главата му в канала. Специалистите са категорични: престъплението е станало точно по този начин и в описания ред.
Серенак потапя едно брауни в чашата с кафе, а после коментира с усмивка:
— Предвид списъка на Морвал, в престъплението може да са намесени три ревниви личности. Сдружение на рогоносците. Това може да обясни ритуала на убийството. Също като в „Ориент експрес“ на Агата Кристи20…
Бенавидиш го гледа съсредоточено.
— Шегувам се, Силвио, шегувам се.
После пак топи кексчето в кафето.
— Така… ще бъда сериозен две минути. Ще ти призная, че в тази работа има нещо доста странно. Между отделните елементи на престъплението има връзка, но не може да се сглоби пъзелът…
Лицето на Бенавидиш светва.
— Напълно съм съгласен с вас, шефе…
После се колебае, но само за миг.
— Впрочем трябва да ви покажа нещо. Нещо, което доста ще ви изненада.
15
КАКТО ВСЕКИ ДЕН, след края на занятията Фанет излита като вихър от училището. После се отдръпва от другите деца, играе малко на криеница из уличките на Живерни, за да избегне среща с Венсан, Камий и Мери. Никак не й е трудно. Та тя познава селото като петте си пръста! За пореден път Пол иска да тръгне с нея заради престъпника, който може би още се разхожда по улиците, но тя се противопоставя.
Това си е моя тайна!
Така. Ето че почти пристига. Минава по моста, покрай перачницата и покрай старата двувърха кула, която толкова я плаши.
Кълна ти се, Пол, че утре ще ти кажа тайната си и с кого се срещам всеки ден. Утре ще ти кажа всичко. Или пък вдругиден.
Фанет продължава пътя си, върви към ливадата. Джеймс е вече там. Стои малко по-навътре в житните поля, насред класовете, които стигат над коленете му. И точно по средата на четирите му статива Фанет се приближава тихо като котка.
— Аз съм!
Широка усмивка нарушава съразмерността на добре поддържаната брада на Джеймс. За миг притиска Фанет до гърдите си.
— Хайде, бързо, хипи такова… На работа! Не останаха много часове с необходимата светлина. Много късно свършваш училище.
Фанет се настанява пред статива, който й подава Джеймс. Най-малкият, прекрасно нагоден към ръста й. После се навежда над голяма кутия от лакирано дърво и си избира бои и четки. Фанет не знае много за стария художник, с когото се е запознала преди седмица. Известно й е само, че е американец, че името му е Джеймс и че рисува почти всеки ден. Казал й е, че е най-надареното момиче, което някога е срещал, а той познава много млади художнички, защото е учител по рисуване в Съединените щати. Прави й бележка да не говори през цялото време и я съветва, въпреки таланта си, да се съсредоточава повече. Като Моне. Трябва да наблюдава и да използва въображението си.
20
В романа дванадесет съдии участват в убийството на виновника за смъртта на малко момиченце, с което всички са били свързани по различен начин. — Бел.прев.