Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Добре, господин Джеймс. Ето, започвам: Съжалявам, че ще проявя егоизъм, но трябва да спечеля конкурса на фондация „Робинсън“…
Джеймс избухва в смях.
— Права си, Фанет. Аз съм само един побъркан стар мърморко.
— И си напълно изкуфял. Дори не ми каза кой е Робинсън!
Джеймс идва при Фанет и гледа рисунката й. После присвива очи.
— Тиъдър Робинсън е американски художник. Най-прочутият импресионист в Съединените щати. Той е единственият американски художник, близък приятел на Моне. А Клод Моне е бягал от останалите като от чума. Робинсън е останал цели осем години в Живерни… Дори е нарисувал сватбата на доведената дъщеря на Моне — Сюзан, която Моне много обичал, с американския художник Тиъдър Бътлър21. И нещо много странно, Фанет, една от най-известните му картини пресъздава точно този отрязък от пейзажа, който ти в момента рисуваш!
Фанет без малко не изтървава четката си.
— Какво?
— Каквото чуваш. Нарисувал е същата сцена. Става въпрос за стара творба от хиляда осемстотин деветдесет и първа година. Известна картина, пресъздаваща канала на река Епт, моста над него и мелницата „Шеньовиер“. А на заден план се вижда жена с коси, прибрани с кърпа. А пред канала пък е нарисуван мъж, който пои коня си. Впрочем картината е озаглавена „Чичо Троньон и дъщеря му на моста“. Така се наричал и конникът, живял в Живерни — Чичо Троньон.
Този път Фанет едва се сдържа да не прихне.
Ама на моменти този Джеймс направо ме мисли за пълна тъпачка. Чичо Троньон! Пълни дивотии!
Джеймс продължава да разглежда картината на Фанет. Брадата му почти се е качила до очите. Дебелият му пръст минава едва на няколко сантиметра от още неизсъхналите бои.
— Много добре, Фанет… Толкова харесвам сенките около мелницата! А и трябва да ти призная, че си нарисувала тази част от селото много по-добре от Тиъдър Робинсън. Имай ми доверие… ще спечелиш този конкурс! През живота на човек, Фанет, има две или най-много три възможности, които не трябва да се изпускат. На тях се гради животът, хубавице. На нищо друго.
После Джеймс пак хуква да мести стативите. Той като че ли прекарва повече време да мести платната си, отколкото да рисува върху тях. Очевидно слънцето е по-бързо от него. Но пък е неуморен.
Изминал е почти час, когато при тях идва Нептун. Немската овчарка души недоверчиво кутията с боите, а после ляга в краката на Фанет.
— Твое ли е кучето? — пита Джеймс.
— Не съвсем… Мисля, че повече или по-малко е на всички в селото, но аз някак си го осинових… И то предпочита да е с мен!
Джеймс се усмихва. Седи на столче пред един от стативите си, но всеки път, когато Фанет го поглежда, вижда как е забил нос в платното. Брадата му скоро ще заприлича на дъга. Тя изчаква удобния момент, за да прихне…
Не. Не. Ще трябва да се съсредоточа.
Фанет продължава да изучава мелницата „Шеньовиер“. Извива формите на малката кула в стил фахверк. Подсилва контраста, слага повече охра, рисува липата, подчертава каменния градеж на сградата. Джеймс я нарича „Мелницата на магьосницата“. Заради старицата, която живее там.
Магьосница…
Ама на моменти Джеймс наистина ме смята за хлапачка.
Да, но Фанет все пак малко се страхува. Джеймс й е обяснил защо не харесва особено тази къща. Казал й е, че заради мелницата картините с водни лилии без малко да ги няма. Мелницата и градините на Моне са построени покрай един и същ канал. Моне е искал да направи там язовирна стена, да постави шлюзове, да отклони водата, за да може да си направи езерце… Само че никой в селото не е бил съгласен — заради болестите, заблатяването и така нататък. Особено съседите и обитателите на мелницата. Какво ли не се случило тогава! Моне се обидил на всички тези хора, дал много пари, писал на префекта, който му бил приятел, и накрая си направил езерцето! Иначе би било жалко!
Малко е тъпо от страна на Джеймс да не харесва мелницата заради тези истории. Та разправията между Моне и съседите му е била преди сто години. Понякога Джеймс се държи глупаво.
Тръпки побиват Фанет. Ами ако в мелницата наистина живее магьосница?!
Фанет рисува доста отдавна. Светлината намалява. Така мелницата изглежда още по-зловеща. Тя обожава този й вид. А що се отнася до Джеймс, той отдавна спи.
Внезапно Нептун скача и започва злобно да ръмжи. Фанет рязко се обръща към малката тополова горичка зад гърба си и с изненада забелязва силуета на момче на нейната възраст.
Венсан! Погледът му е празен.
21
Тиъдър Бътлър (1861-1936) — американски художник импресионист. След смъртта на Сюзан се жени за сестра й Мари. — Бел.прев.