Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Какво правиш тук?
Джеймс се стряска и се събужда. Фанет продължава да вика:
— Венсан! Мразя, когато се появяваш зад гърба ми като шпионин! От колко време си тук?
Венсан мълчи. Сканира с поглед картината на Фанет: къщичката, моста… Като хипнотизиран.
— Вече си имам куче, Венсан. Нептун. И той ми стига. Престани да се взираш така в мен, плашиш ме…
Джеймс кашля в брадата си.
— Хм… Деца, добре стана така, че сте вече двама. Като гледам светлината, май е време да се прибирам… Вие ще ми помогнете. Моне е казвал, че най-мъдро е да ставаш и да лягаш със слънцето.
Фанет не изпуска от очи Венсан.
Венсан ме плаши, като изскача така от нищото. Зад гърба ми. Като че ли ме следи. На моменти ми се струва, че е луд.
16
ЧАШАТА НА ИНСПЕКТОР Серенак замръзва в ръката му. Помощникът му се държи като ученик, на когото учителят е задал твърде трудно домашно и сега момчето изпитва колебание: иска да му го покаже, но го възпира силен страх.
Дясната ръка на Бенавидиш потъва в огромно досие, от което вади лист с формат А4.
— Ами вижте, инспекторе, започнах тази работа, за да станат някои неща малко по-ясни…
Серенак си взема парче кекс и учудено се навежда над листа. Силвио продължава да говори:
— Правя това, за да подредя мислите си. Малко е маниакално, но винаги си водя записки и ги преглеждам, правя анализи, синтезирам информацията, чертая скици. Според мен има три възможни следи. Ето, вижте, разделих листа на три колони. Първата е престъпление от страст и може да се свърже с някоя от любовниците на Жером Морвал. Разбира се, може да подозираме жена му или някой твърде ревнив съпруг, или пък влюбена в него жена, която е отблъснал…
Серенак му намига.
— Да благодарим на доставчика… Продължавай…
— Втората колона е посветена на живописта. Тук влизат колекцията му от картини, творби от Моне, които е издирвал, „Водните лилии“. Може и да е укривал разни неща. Така или иначе, са намесени изкуство и пари.
Серенак дъвче поредното кексче и изпива на един дъх остатъка от кафето. Бенавидиш по навик събира трохите и маха от масата чашката. После вдига очи и разглежда картините по стените, които шефът му е накарал да окачат още с пристигането си. Тулуз-Лотрек, Писаро, Гоген, Реноар…
— Голям късмет имаме, че разбирате от живопис, инспекторе — добавя той.
— Съвпадение, Силвио… Не съм и помислял, като ме преместиха във Вернон, че първият ми случай ще е труп в канала на Живерни… Още в полицейското училище се интересувах от изкуство и затова карах повечето пъти стажа си в Управлението за опазване на изкуството в Париж.
Бенавидиш за първи път чува, че има и такава служба.
— Не си падаш много по изкуството, а, Силвио?
— Само по кулинарното…
Серенак се смее.
— Така е! Ще свидетелствам с пълна уста… Незабавно уведомих колегите от Управлението в Париж да проверят за кражби, укривания, съмнителни колекции, незаконни продажби на картини… Малко хора имат представа какъв огромен бизнес е това. Навремето се занимавах доста с тези неща… Разиграват се милиони… Чакам новини от колегите. А третата колона?
— Третата… Не се подигравайте с мен… се отнася за децата. За предпочитане — единадесетгодишните. И тук не липсват следи. Ами, ето, въпросната картичка и цитата от Арагон. Морвал може да е имал любовница преди дванадесет години и да е създал дете, а жена му никога да не е разбрала това… Има и друга смущаваща подробност. Според специалистите, хартията на картичката е доста стара. Искам да кажа, че картичката е отпреди петнадесетина години. А текстът: ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! също трябва да е оттогава. Само че цитатът от Арагон май е по-нов. Странно, нали?
— Браво, Силвио! — подсвирва с възхищение Серенак. — Ти си съвършен помощник!
Внезапно става на крака и продължава да се смее.
— Абсолютен педант си, но понеже работим в екип и аз не съм такъв, средноаритметичното число показва нормални стойности…
После се отправя към вратата.
— Хайде, Силвио, да се размърдаме… Ще дойдеш ли с мен в лабораторията?
Без да проговори, Бенавидиш тръгва с него. Вървят по коридорите и слизат по едно зле осветено стълбище. Без да спира, Серенак се обръща към помощника си:
— Запиши си сред приоритетите най-важната ни стъпка: трябва да търсим свидетели. Безумно е все пак, че в едно село, където всички рисуват от сутрин до вечер, никой не е видял нищо в деня на убийството на Морвал. И че случайни свидетели са някакъв непознат папарак, който ни изпраща скапани снимки, и едно куче, което търси кой да го погали. Разбра ли нещо за къщата до перачницата, имам предвид онази двувърха сграда — мелницата?