Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— Бла… Благодаря.
Инспекторът не се сеща какво още да каже и мислено проклина неспособността си да говори. Не бе подготвен за подобна среща. И какво общо има Арагон с цялата тази история? Усеща, че нещо му се изплъзва, че умът му боксува, че губи контрол… Грабва книгата с пресилена самоувереност, притиска я несръчно към единия си крак, а после подава ръка на Стефани. Учителката я стисва. Малко силничко. И малко по-продължително от общоприетото. Секунда-две. Колкото отново въображението му да се развихри… Защото тази вкопчена в ръката му ръка сякаш вика: „Не ме пускайте! Не ме изоставяйте! Вие сте единствената ми надежда, Лоренс. Не ме пускайте, ще се понеса към дъното“.
Стефани му се усмихва. Очите й блестят.
Сигурно е сънувал. Или е полудял. Обърка конците още при първото си разследване в Нормандия. Не, тази жена не крие нищо… Просто е красива. И принадлежи на друг. Нормално!
Отстъпвайки назад, Серенак се сбогува с леко заекване:
— Стефани… Не забравяйте да ми приготвите списъка с имената на децата. Ще изпратя утре някой да го вземе…
И двамата знаят, че няма да изпрати никой друг, а ще дойде да го вземе сам. И че тя се надява това да стане.
11
АВТОБУСЪТ ЗА ВЕРНОН завива по улица „Клод Моне“ и се отправя към църквата. В онази част на селото, където потокът от туриста е по-рехав. Ако може да се каже така…
Обичам да прекосявам селото, седнала най-отпред в автобуса. Чувствам се така, сякаш съм пред огромен екран. Минаваме покрай галериите „Демаре“ и „Канди“, агенцията за недвижими имоти „Имо Престиж“ и хотел „Боди“. Автобусът застига група деца. Клаксонът ги стряска и дечурлигата пристъпват встрани, като газят без никакво притеснение рози и ириси. Други двама бягат по-бързо и се спират чак когато стигат полето. Познавам ги. Те са винаги заедно. Пол и Фанет. Забелязвам и Нептун, който тича в тревата около тях. Това куче никога не изпуска от поглед децата, особено Фанет — момиченцето с плитките.
Да ви кажа, мисля, че съм разглезила Нептун. Аз съм се загрижила за него, а той си прекарва доста добре и без мен с децата от селото.
В края на улицата е следващата спирка на автобуса. Не мога да се въздържа и въздъхвам шумно. Масово преселение! Там чакат повече от двайсетима туриста с куфари на колелца, раници, и разбира се, огромни платна в рамки, завита в амбалажна хартия.
12
ФАНЕТ ДЪРЖИ РЪКАТА НА ПОЛ. Двамата са се скрили зад купа сено насред огромното поле, разделящо улица „Клод Моне“ и Кралския път.
— Тихо, Нептун! Махай се оттук! Заради теб ще ни видят…
Кучето гледа двете единадесетгодишни хлапета и не разбира какво му казват. Цялата му козина е покрита със слама.
— Разкарай се, глупак такъв!
Пол се смее от сърце. Широката му риза е разкопчана. Захвърлил е чантата си.
Обожавам смеха на Пол, мисли си Фанет.
— Ето ги! — възкликва неочаквано момиченцето. — Ей там, в дъното на улицата! Ела…
Хукват отново. Пол едва успява да вземе чантата си. Стъпките им отекват по улица „Клод Моне“.
— По-бързо, Пол! — вика момиченцето и сграбчва ръката на момчето.
Двете й щръкнали плитки се развяват на вятъра. Внезапно завива по хълма, на върха на който се намира църквата „Сент Радегонд“. Катери се, без да забавя крачка, по чакълената алея, а после се скрива зад дебелия жив плет. Този път Нептун не ги е последвал, а души в канавката от другата страна на пътя, после повдига крак и „маркира“ ниските къщи. От хълма те изглеждат почти като погребани. Пол потиска напушилия го луд смях.
— Тихо, Пол! Ще минат скоро оттук. Този път ще ни открият заради теб…
Пол отстъпва бавно. Сяда върху белия гроб зад гърба си. Единият му крак е върху мраморната плоча, на която е изписано името на Клод Моне, а другият — върху плочата, обозначаваща гроба на жена му Алис.
— Ама, Пол, внимавай! Седнал си върху гроба на Моне!
— О, съжалявам…
— Е, не е толкова страшно!
Обичам много Пол, когато му се карам, а той се извинява и се преструва на свенлив.
Този път е ред на Фанет да се изкикоти. Пол се приближава, но се налага да се хваща за плочи по мраморната арка над гробницата, обозначаваща имената на други членове от семейство Моне.
Фанет дебне през чемшира и дочува стъпки. Това са те! Камий, Венсан и Мери. Венсан пристига пръв. Оглежда околностите като индианец. Наблюдава подозрително Нептун, а после се провиква: