Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
— На последната снимка е единственото момиче, което познаваме. Това е Стефани Дюпен, селската учителка, нали не се лъжа?
Серенак кима мълчаливо с глава.
— А и да ви кажа право, шефе, не разбирам накъде биете и какво искате да постигнете с женските истории на Морвал. Изневерявал е човекът на жена си и толкова…
— Ще ти кажа накъде бия. Никак не обичам такива анонимни подаръци като тези снимки. А още по-малко искам да насочвам разследването си в конкретна посока въз основа на пратката на някой мошеник. Разбираш, нали, че съм голямо момче и страшно се дразня, когато някакъв тип, дето не се показва, ми диша в гърба и ме учи какво да правя.
— Бихте ли се изразили по-ясно?
— Нищо не доказва, че щом като Стефани Дюпен е на тези снимки, е любовница на Морвал. Но е напълно възможно на някого да се иска да изглежда така и ако се подведем, можем да объркаме нещата…
Силвио Бенавидиш се чеше по главата и размишлява върху хипотезата на шефа си.
— Съгласен съм с вас, но все пак не можем да пренебрегнем наличието на тези снимки.
— Категорично не. Още повече че не сме разкрили мистерията… Погледни гърба на всяка снимка, Силвио.
Силвио обръща една след друга снимките. На тази в дискотеката пише 1503, на онази, където Морвал е в кабинета си — 2302, от плажа е маркирана с 2102, а от салона с 1703. И накрая, на гърба на снимката, правена на хълма над селото, стои цифрата 0301.
— Мамка му! — казва Силвио. — Какво ли означават тези цифри?
— Нямам никаква представа.
— Може би дати. Може би указват дните, когато са направени снимките…
— М-да. Може би всички са направени от януари до март? Ами че той е бил в завидно здраве! Имам предвид Бога на катарактите. Не мислиш ли? Да ми отрежат ръката, ако снимките на плажа в Ирландия са правени посред зима!
— Е?
— Ами ще търсим, Силвио! Нямаме избор. Ще ровим. Ще ти предложа една игра… Съгласен ли си?
Бенавидиш се усмихва едва-едва. Нащрек е.
— Ами, не, всъщност — не…
— Да, ама нямаш особен избор!
Серенак се навежда, събира петте снимки, разбърква ги, а после ги нарежда като ветрило, като при игра на карти. Подава ги на Силвио.
— Всеки си избира по една. Редуваме се. Хайде, Силвио! Всеки от нас ще изтегли своите карти. А после и двамата ще си поиграем на ченгета. Ще открием името и биографията на всяка от дамите, както и има ли алиби за деня на убийството на Морвал. Среща след два дни и ще видим кой е по-добър.
— Ама наистина, шефе, понякога сте странен…
— Не, Силвио! Просто представям нещата по този начин. Какво мислиш, че трябва да правим сега, освен да открием кои са тези дами? Нали няма да допуснем Мори и Лувел да тръгнат вместо нас на лов и да открият преди нас кои са тези нежни същества, а?
Серенак избухва в смях.
— Е, щом се колебаеш, аз съм на ход. Започвам.
И изтегля снимката на Морвал, опрял се в коленете на момичето в кабинета си.
— Непознатата секретарка, която си играе на чичо доктор с шефа си… Ще видим. Твой ред е!
Силвио въздиша, а после изтегля една от подадените му карти.
— Не хитрувай, не гледай цифрите!
Силвио обръща снимката. Оказва се от нощното заведение.
— Късметлия! Момичето с пайетите!
Силвио се изчервява. А Лоренс Серенак отново тегли снимка. Попада на онази с момичето на колене.
— Изненадата на шефа. Момичето с гръб към обектива. Ти си…
Серенак подава последните две „карти“ на помощника си.
Той тегли едната и му се пада плажът в Ирландия.
— Тайнствената непозната в Ирландия. Добре се справяш, хитрецо.
Силвио Бенавидиш потупва със снимките по бюрото, а после отправя иронична усмивка към шефа си.
— Не се подигравайте с мен, шефе. Не знам как успяхте, но още от самото начало бях убеден, че снимката на Стефани Дюпен ще се падне на вас.
— Не е лесно да те преметне човек, а? Няма да ти разкрия тайната си. Имам си номер в живота. Прав си обаче, че шефът винаги има известно предимство. Красивата учителка е за мен… Виж, Силвио, не се занимавай особено с цифрите, номерата или датите на гърба на снимките… Убеден съм, че като открием самоличността на дамите, те сами ще ни се разкрият.
После прибира снимките в чекмеджето на бюрото си.
— А що се отнася до останалите неща, захващаме се и с тях, нали?