Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Съветът на тримата вярваше, че лесно ще се справи с незаконно родения; той смяташе, че вече го държи в ръцете си.
Силвио Зиани, Тадео Моро, комендантът на флотата, и генералите си съперничеха по усърдие в прилагане на предписаните мерки. Великият капитан бе удвоил вниманието и осторожността си, след като граф Санта Рока го бе изиграл в палата на дожовете.
Правителството бе решило да претърси цялата Венеция, ако бе потребно, да посети всички кораби, да прекъсне излизането от града за цяла седмица, да опита всички средства, за да арестува незаконно родения и да предложи на публиката голямото зрелище: неговата екзекуция. Сенаторите и сенорията опитваха всички средства, за да убедят народа, че Марино Маринели е обявил война на Венеция и че нито един рибар, нито един лодкар не може да бъде сигурен за живота си.
Грамадна тълпа от полицаи и тайни агенти разказваха навсякъде, че той застанал начело на една банда пирати, която напада минаващите кораби и подлага на зверско клане екипажите им.
Друга една обява съобщаваше на гражданите, че главата на пирата Марино Маринели е оценена на 1000 зекини, а тия на неговите съучастници по 100 зекини.
Тези декрети произведоха очаквания ефект. Една част от населението повярва на клеветите, отправени срещу Марино. Голямо число хора бе съблазнено от обещанието.
Една малка група обаче имаше вяра в незаконно родения и запазваше омразата си срещу дожа и властните инквизитори.
И така, подетата борба от управлението на тринадесетте раздели на два враждебни лагера венецианския народ, но народната традиция изискваше карнавалът да не се нарушава на никаква цена. Никакви интриги не смутиха радостта. Тия събития бяха придали на карнавала един особен характер.
Вечерта, когато граф Санта Рока получи от Луиджи юдината целувка, никой освен Катерина не подозираше присъствието на незаконнородения под дегизировката на кръстоносеца.
Дожът узна чак късно през нощта безплодния резултат от опитите да се залови графът и необикновеното бягство на мистериозния чужденец.
При тези вести той се почувства обзет от ужас. Спомни си страшното видение в летния палат в Гвидека и за смъртното предсказание.
Два пъти се бе надсмивал над него и два пъти то се бе изпълвало. Бе видял действително в огледалото омразния си полубрат. Оракулът му бе съобщил за пристигането на мистериозния чужденец през време на един голям празник. „Отвори му всички врати на къщата си и твоето сърце!“ — казваше предсказанието. „От него зависи твоят живот и този на приятелите ти!“ Следователно това се отнасяше за този мистериозен граф. Напразно се бе опитал да го улови. Последният бе успял да избяга, като че ли някаква свръхестествена сила го покровителствуваше…
Но дожът не се остави да бъде победен от тия размишления. Той успя скоро да възвърне смелостта си.
— Как — си каза той най-сетне — моят живот може да бъде зависим от този чужденец?
Тази мисъл му припомни остатъка от предсказанието:
„Падни на колене пред госта чужденец. Отвори му къщата си и сърцето си! Ако те напусне като неприятел, реки от кръв ще потекат по стъпалата на дожовия палат и улиците на Венеция. Смъртта ще покоси инквизиторите през време на заседание; всички виновници, без разлика на ранг, ще бъдат наказани…“
Няколко дни по-късно във Венеция достигна новината за идентичността на граф Санта Рока и Марино Маринели, за укреплението на острова и пр.
Луиджи не можа да сдържи беса си. Как? Незаконнороденият живееше още? Той бе имал смелостта да проникне във Венеция и да се разхожда където поиска. После на устните му се появи демонична усмивка. Драконовските мерки, взети от управителите, изглеждаше, че ще докарат погубването на Маринели.
— Той сам е влязъл в устата на вълка! — помисли си дожът. — Където и да се крие, нашите шпиони бързо ще намерят следите му. Наградата от 1000 зекини ще удесетори усилията мм.
— Ще прибавя още 1000 зекини от собствената си каса! — извика дожът, обръщайки се към своя шамбелан. — Кажете да обявят днес това на народа. Вярвам, че ще се получи очакваният резултат.
Но как Марино Маринели бе успял да избяга от палата и да се отърве от залавянето?