Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Той се поклони.
— Разбира се, Ваше Превъзходителство.
Рейчъл се почувства самотна и й стана страшно, когато го видя да излиза през вратата с развяваща се зад гърба му сребриста мантия.
Докато чакаха, Кралицата представи Принцесата на Татко Рал. Рейчъл застана зад стола на Принцеса Вайълит, след като тя отиде да подаде ръката си на Татко Рал. Той се поклони и целуна протегнатата му ръка, като каза колко прекрасна е тя също като майка си. Принцесата се ухили и притисна до гърдите си ръката, която той целуна.
Съветникът и неговите помощници се върнаха; всеки от тях носеше наръч с документи. Те разчистиха чиниите и разхвърляха документите по масата, посочвайки къде трябва да се подпишат Кралицата и Татко Рал. Един от помощниците сипваше на определени места червен восък, върху който Кралицата удряше печата си. Татко Рал каза, че няма печат и че името му ще свърши работа, че е сигурен, че би разпознал собствения си почерк за в бъдеще. Когато Гилер се върна, застана настрани и изчака, докато свършат. Мъжете започнаха да събират отново документите, като спореха в какъв ред са били в началото. Кралицата направи знак на Гилер да се приближи.
— Татко Рал — каза Гилер с най-милата си усмивка, — позволете ми да ви подаря кутията на Орден на Кралица Милена. — Той протегна двете си ръце с фалшивата кутия внимателно, сякаш държеше истинската кутия. Скъпоценните камъни блестяха наистина красиво.
Татко Рал се усмихна леко, протегна ръце напред и взе внимателно кутията от ръцете на Гилер. Обърна я, като оглеждаше красивите скъпоценни камъни. След това направи знак на един от мъжагите си да се приближи. Когато той дойде, Татко Рал го погледна и му подаде кутията.
Мъжът я стисна с една ръка. Тя се разтроши. Очите на Кралицата станаха наистина огромни.
— Какво означава това! — попита тя.
Лицето на Татко Рал придоби страховит израз.
— Точно това ви питам, Ваше Превъзходителство. Тази кутия е фалшификат.
— Не, това просто не е възможно… няма начин… знам със сигурност… — Кралицата извърна глава към Гилер. — Гилер! Ти какво знаеш по този въпрос?
Скръстените му ръце бяха пъхнати в ръкавите на мантията.
— Ваше Превъзходителство… Не разбирам… никой не е припарвал до магическия печат, сам се грижех за това. Уверявам ви, това е същата кутия, която започнах да охранявам, откакто я поверихте в моите ръце. Сигурно от самото начало е била фалшива. Били сме измамени. Това е единственото възможно обяснение.
Очите на Татко Рал не се отместиха от магьосника през цялото време, докато той говореше. После се плъзнаха към един от огромните мъжаги. Мъжът се приближи и сграбчи магьосника за дрехите близо до врата. Повдигна Гилер с една ръка.
— Какво правиш! Махни си ръцете от мен, огромно говедо такова! Имай уважение към магьосника или ще съжаляваш. Уверявам те! — краката му се мятаха във въздуха.
В гърлото на Рейчъл заседна буца, очите й се напълниха със сълзи. Опита се да бъде смела и да не плаче. Знаеше, че ако го направи, може да я забележат.
Татко Рал облиза върховете на пръстите си.
— Не е единственото възможно обяснение, магьоснико. Истинската кутия притежава магия, един специален тип магия. Магията на тази кутия тук е друга. Кралицата не може да направи разликата, не може да разбере коя кутия е истинската. Но един магьосник може да го направи.
Татко Рал пусна лека усмивка към Кралицата.
— Двамата с магьосника ще излезем за малко, за да си поговорим на четири очи — той се обърна и излезе от стаята, зад него се понесе бялата му роба. Мъжагата, който държеше Гилер във въздуха, го последва. Другият застана пред вратата и скръсти ръце. Докато първият носеше магьосника, краката на Гилер не докосваха земята.
На Рейчъл й се прииска да изтича след Гилер, толкова се страхуваше за него. Видя как той обърна глава и огледа хората. Тъмните му очи бяха големи, за миг се спряха върху нея, погледна я право в очите. Когато това стана, тя чу гласа му в главата си, толкова ясен, сякаш беше изкрещял в ухото й. Гласът в главата й крещеше една-единствена дума.
Бягай.
После Гилер изчезна. На Рейчъл й се прииска да зареве. Вместо това засмука ревера на роклята си. Всички около Кралицата заговориха в един глас. Джеймс, дворцовият художник, започна да събира парчетата от счупената кутия, започна да ги прехвърля с единствената си ръка, прикрепяйки ги с чукана си. Принцеса Вайълит взе едно голямо парче от нея и погледна скъпоценните камъни, като прокара пръсти по тях.
Рейчъл все още помнеше гласа в главата си, гласа на Гилер, който й крещеше да бяга. Огледа се; никой не й обръщаше никакво внимание. Тя заобиколи масите, свела ниско глава, под нивото на плотовете, за да не могат да я видят. Щом стигна до другия край на стаята, вдигна глава, за да види дали някой я е забелязал. Никой.