Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя го гледаше с големите си очи.
— Аз съм просто едно малко момиче — каза.
— Точно затова ще си в безопасност. Всеки си мисли, че ти си просто едно нищожество. Но това не е вярно. Ти си най-важният човек на света и можеш да ги изиграеш, защото те не го знаят. Трябва да го направиш, Рейчъл. Толкова се нуждая от помощта ти, не само аз, но и всички останали хора. Знам, че си достатъчно умна и достатъчно смела, за да го направиш.
Тя забеляза, че очите му са навлажнени.
— Ще се опитам, Гилер. Ще бъда смела и ще го направя. Ти си най-добрият човек на света и щом искаш да го направя, ще го направя.
Той поклати глава.
— Аз бях голям глупак, Рейчъл. Бях много далеч от най-добрия човек на света. Само ако имах малко повече мъдрост, ако бях запомнил нещата, на които ме учиха, моите истински задължения, главната причина, поради която станах магьосник, може би сега нямаше да се налага да те карам да правиш това. Но както и за теб, за мен това е най-важното нещо, което някога ще направя. Не бива да се проваляме, Рейчъл. Не бива да се проваляш. Независимо какво ще се случи, не бива да оставяш никой да те спре. Никой.
Той постави пръст от двете страни на челото й и тя се почувства в безопасност. Знаеше, че ще успее да го направи и че никога повече няма да се налага да изпълнява заповедите на Принцесата. Щеше да бъде свободна. Гилер внезапно вдигна пръст във въздуха.
— Някой идва — прошепна той. Светкавично я целуна по главата. — Нека добрите духове те пазят, Рейчъл.
Той се изправи и долепи гръб до стената зад вратата. Пъхна самуна в дрехата си и постави пръст на устните си. Вратата се отвори и Рейчъл скочи на крака. Беше Принцеса Вайълит. Рейчъл направи реверанс. Когато се изправи, Принцесата я удари, после се засмя. Рейчъл сведе поглед в земята и докато разтъркваше бузата си, като се опитваше да спре сълзите си, между краката на Принцесата забеляза парче хляб. Хвърли бърз поглед към Гилер, който стоеше долепен до стената зад вратата. Очите му видяха хляба. По-тих от котка, той се наведе и сграбчи парчето, пъхна го в устата си и се измъкна през вратата зад гърба на Принцеса Вайълит, преди тя да успее да го забележи.
Калан стоеше с протегнати срещу него ръце, свити в юмруци, с допрени една до друга китки, и го чакаше да ги завърже с въжето. Немигащите й очи се взираха празно наоколо. Каза, че не е изморена, а Ричард със сигурност беше — главата му пулсираше толкова болезнено, че чак му прилошаваше — така че тя щеше да поеме първия пост. Доколко имаше смисъл тя да стои на пост, тъй както гледаше празно в пространството, той не знаеше.
Стегна здраво въжето около треперещия си юмрук, съзнанието му разбираше, че и последната искрица надежда се е стопила. Нищо не се променяше, нищо не се подобряваше, както се бе надявал; всичко беше просто една безкрайна битка с нея — тя искаше да умре, той непрекъснато се опитваше да й попречи.
— Не издържам повече — прошепна той, поглеждайки към китките й на светлината на малкия огън. — Калан, ти може да си тази, която иска да умре, но всъщност така убиваш мен.
Зелените й очи се вдигнаха към него; огънят танцуваше по лицата им.
— Тогава ме пусни, Ричард. Моля те, ако изобщо ти пука за мен, покажи го. Остави ме да си вървя.
Той отпусна въжето и го остави да падне. С треперещи ръце бавно извади ножа й от колана си и за миг втренчи очи в него, докато го държеше на дланта си. Блясъкът на острието се размиваше пред очите му. Стисна здраво дръжката в юмрука си и хвърли ножа с ножницата към нея.
— Печелиш. Изчезвай. Махай се от погледа ми.
— Ричард…
— Казах изчезвай! — той посочи натам, откъдето идваха. — Върни се и остави змейовете да свършат работата. С тоя нож може да я оплескаш! Не ми се ще да си мисля, че ръката ти се е плъзнала и не си свършила всичко както трябва. Не искам да си мисля, че след всичко това може и да не си умряла.
Той й обърна гръб и седна на един повален от вятъра смърч, паднал близо до огъня. Тя стоеше и го гледаше мълчаливо, след това отстъпи малко назад.
— Ричард… след всичко, което преживяхме заедно, не искам да свърши така.
— Не ме интересува какво искаш. Ти проигра това си право — той с мъка произнасяше думите. — Махай се от погледа ми.