Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Преди да е решила какво да прави, я забелязаха, така че продължи напред. Един от старите понечи да отключи портата. Новият протегна ръка и го спря.
— Това е придворната на Принцесата. Понякога Принцесата я изгонва за през нощта.
— Никой няма да излиза — отвърна му новият.
Кралските стражи се дръпнаха назад.
— Съжалявам, малката, но чу какво казва той, никой не може да излиза.
Рейчъл стоеше пред тях и стискаше зъби. Очите й се взираха в новия, който я гледаше отвисоко. Тя преглътна. Гилер разчиташе на нея, тя трябваше да изнесе кутията от замъка. Друг път навън нямаше. Опита се да си представи как би реагирал Гилер в такава ситуация.
— Ами добре тогава — най-накрая каза тя. — И без друго навън е студено, по-добре да си остана вътре.
— Ами връщай се тогава. Ще трябва да останеш в замъка тази нощ — каза един от познатите й стражи.
— Как се казваш? — попита Рейчъл.
Той се изненада малко.
— Кралски страж Рейд.
С куклата си в ръка Рейчъл посочи другия.
— Ами ти?
— Кралски страж Уолкот.
— Кралски страж Рейд и кралски страж Уолкот — повтори тя на себе си. — Добре, мисля, че ще запомня — тя посочи към новия, при движението на ръката й куклата се подмяташе насам-натам. — А ти как се казваш?
Той пъхна палци в колана си.
— Защо питаш?
Тя притисна Сара към гърдите си.
— Ами Принцесата ми се скара и каза тази нощ да прекарам извън замъка. Ако не изляза, тя ще пощурее и ще поиска да ми отсекат главата, задето не съм изпълнила заповедта й, та затова искам да й кажа кой не ме е пуснал навън. Искам да запомня имената ви, за да не си мисли тя, че си измислям. Така ще може да дойде и да ви попита сама. Страх ме е от нея. Тя започна да раздава заповеди да обезглавяват хората.
И тримата се изправиха и се спогледаха.
— Така е — каза кралският страж Рейд на новия. — Принцесата е истинска дъщеря на майка си. Една шепа човек, а Кралицата още отсега й заостря зъбите.
— Никой да не напуска замъка, такива са заповедите — каза новият.
— Е, ние двамата сме тук да изпълняваме заповедите на Принцесата — сопна се кралският страж Рейд, извръщайки се леко. — А ако ти искаш да я оставиш вътре, нямаш проблеми с нас, то е ясно чия глава ще отиде на пъна. Стигне ли се дотам, да знаеш, че сме ти казали да я пуснеш, точно както е наредила Принцесата. Ние двамата няма да загубим главите си. — Другият, Уолкот, кимна в знак на съгласие. — Не и заради едно малко момиченце, ей толкова високо — той протегна ръка и я постави на височината на главата на Рейчъл. — Няма да споменаваме, че ние тримата, големи, здрави войници, сме си помислили, че това момиченце може да е опасно. Ти си го помисли. Ти ще бъдеш на дръвника под секирата на Кралицата, не ние.
Новият я погледна отвисоко; изглеждаше малко ядосан. Обърна се за минута към останалите двама, после отново сведе поглед към нея.
— Ами тя очевидно не представлява заплаха. Заповедта гласеше да пазим от заплаха, така че предполагам…
Кралският страж Уолкот започна да вдига тежкото резе на портата.
— Но искам да видя какво носи — каза новият.
— Само вечерята и куклата си — каза Рейчъл, опитвайки се думите й да прозвучат небрежно.
— Дай да погледнем.
Рейчъл сложи вързопа на земята и развърза възлите, отмествайки краищата настрани. Подаде му Сара.
Той я взе в голямата си ръка и я завъртя на всички страни, като я оглеждаше внимателно. Обърна я с главата надолу и с големия си пръст вдигна роклята й. Рейчъл го ритна по крака с всичка сила.
— Да не си посмял! Капка уважение ли нямаш? — изкрещя му тя.
Другите двама се засмяха.
— Да не откри нещо опасно там долу? — попита кралският страж Рейд.
Новият ги погледна и върна куклата на Сара.
— Какво друго носиш?
— Казах ви. Вечерята си.
Той започна да се навежда.
— Е, малко същество като теб не може да изяде цял хляб.
— Мой си е! — изкрещя тя. — Остави го!
— Остави я — каза кралският страж Уолкот. — И без това е мъничка. Да не мислиш, че Принцесата я храни кой знае колко?
Новият се изправи.
— Сигурно не — той въздъхна дълбоко. — Върви. Изчезвай.
Рейчъл върза в кърпата хляба и останалата храна по възможно най-бързия начин. Притисна плътно Сара до себе си, а с другата ръка също толкова здраво стисна вързопа, след това се шмугна покрай краката на мъжете и излезе през вратата.
Когато я чу да щраква зад нея, се втурна през глава напред. Бягаше с всичка сила, без да се обръща, твърде уплашена да не би някой да я преследва, за да има смелост да се обърне и да провери. След известно време все пак трябваше да разбере какво става, така че се спря и се огледа зад себе си. Никой. Останала без дъх, седна да си почине върху един корен на пътеката.