Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Хората започнаха да придобиват изплашени изражения. Гледаха Кралицата. Започнаха да се изправят. Рейчъл хвърли поглед към Кралицата и разбра, че хората не гледат нея, а нещо друго зад нея. Очите й се ококориха, когато видя двамата мъжаги.
Това бяха най-огромните мъже, които някога бе виждала. Ризите им бяха без ръкави, но по ръцете им се виждаха метални предпазители, от които стърчаха някакви остри неща. Целите бяха покрити с изпъкнали мускули, имаха жълти коси. Изглеждаха като най-жестоките хора на света, по-жестоки дори от тъмничарите. Мъжагите огледаха хората в залата, след това застанаха от двете страни на голямата арка зад Кралицата със скръстени ръце. Кралицата изпухтя и се обърна да види какво става.
През арката влезе мъж със сини очи, дълга жълта коса, бяла роба и нож със златна дръжка на колана. Това беше най-красивият мъж, който Рейчъл някога бе виждала. Той се усмихна на Кралицата. Тя скочи на крака.
— Каква неочаквана изненада! — каза тя с най-сладкия си глас, с който говореше на кучето си. — Чест е за нас. Но не ви очаквахме преди утре.
Мъжът отново й се усмихна чаровно.
— Нямах търпение да ви посетя, да видя отново красивото ви лице. Простете ми, че подраних, Ваше Превъзходителство.
Кралицата се изкикоти и протегна напред ръка, за да я целуне гостът. Рейчъл се изненада от думите на красивия мъж. Тя не познаваше някой, който да мисли Кралицата за хубава. Кралицата взе ръката му в своята и го изведе напред.
— Господа и дами, нека ви представя Татко Рал.
Татко Рал! Тя се огледа да види дали някой не е забелязал как подскочи, никой не беше. Всички бяха зяпнали в Татко Рал. Беше сигурна, че той ще я погледне и ще разбере, че тя иска да избяга с кутията. Погледна Гилер, но той не отвърна на погледа й. Лицето му беше бяло като платно. Татко Рал беше дошъл, преди тя да успее да избяга с кутията! Какво да прави сега?
Каквото й бе казал Гилер, ето какво.
Щеше да бъде смела и да спаси всички онези хора. Трябваше да измисли начин да излезе от замъка.
Татко Рал огледа всички присъстващи, които се изправяха на крака. Малкото кученце излая. Рал се обърна към източника на шума и то спря; вместо това започна тихичко да скимти. Рал погледна обратно към хората. Цареше мъртвешка тишина.
— Вечерята приключи. Сега ще ни извините — каза той меко.
Хората започнаха да си шушукат. Сините му очи ги наблюдаваха. Шушукането спря и те тръгнаха да излизат, отначало бавно, после по-бързо. Татко Рал хвърли поглед на някои от кралските съветници и те си тръгнаха с явно облекчение. Неколцината, които не погледна, включително и Гилер, останаха. Принцеса Вайълит също остана и Рейчъл се опита да се скрие зад гърба й, за да остане незабелязана. Кралицата се усмихна и протегна ръка към масата.
— Няма ли да седнете, Татко Рал, сигурна съм, че сте имали изморително пътуване. Нека ви предложа нещо за ядене. Тази вечер имаме превъзходно печено.
Той я гледаше с немигащи сини очи.
— Не одобрявам да се колят беззащитни животни и след това да се яде плътта им.
Рейчъл си помисли, че Кралицата ще се задави.
— Е, тогава… имаме и чудесна супа от ряпа и други неща, сигурна съм… ще се намери нещо… ако няма, готвачите ще приготвят каквото…
— Може би някой друг път. Не съм дошъл да ям, тук съм, за да взема вашия дял от съглашението.
— Но… това става по-бързо от очакванията ми, не сме свършили още с всичко, има много документи да се подписват, а и вие със сигурност първо ще искате да им хвърлите един поглед.
— Би ме удовлетворило да подпиша всичко, което сте приготвила, и ви давам дума, че ще е така с всеки допълнителен документ, който изготвите оттук нататък. Вярвам на почтеността ви в сделката с мен — той се усмихна. — Нямате никакво намерение да ме изиграете по някакъв начин в споразуменията, нали?
— Ами не, Татко Рал, разбира се, че не. Разбира се, че не.
— Тогава всичко е наред. Защо трябва някой да преглежда документите, щом сте честна с мен? Нали казвате, че сте честна, така ли е?
— Ами, разбира се, че съм. Сигурно няма нужда… но това е доста необичайно.
— Такова е и нашето съглашение. Да караме нататък тогава.
— Да. Да, разбира се — тя се обърна към един от съветниците си. — Иди да донесеш каквото е готово от договора за съглашението. И печата ми — той се поклони и излезе. Кралицата се обърна към Гилер. — Където и да си скрил кутията, иди и я донеси.