Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан кимна и сведе глава към земята. Ричард се наведе напред с лакти, опрени на коленете, хванал лице в треперещите си ръце. Помисли си, че може да повърне.
— Ричард — каза тя тихо, — когато всичко това свърши, се надявам да се сещаш с добро за мен, да си спомняш за мен с по-нежни чувства, отколкото сега.
Край. Той скочи върху пъна с усилие и се подпря с един крак. За секунди я сграбчи за ризата.
— Ще те помня такава, каквато си! Предател! Предател на всички онези, които умряха, на всички онези, които ще умрат! — Очите й се разширяваха все повече, докато се опитваше да се отскубне от него, но той я държеше здраво. — Предател на всички магьосници, които пожертваха живота си, на Шар, на Сидин и всички Кални, които бяха убити! Предател на сестра си!
— Не е вярно…
— Предател на тези и още много други! Ако аз се проваля и Рал спечели, ще трябва да ти благодарим, Мрачният Рал също ще ти благодари. За помощта!
— Правя го, за да помогна на теб! Ти чу какво каза Шота! — сега вече Калан също се ядоса.
— Няма да мине. Не и при мен. Да, чух какво каза Шота. Каза, че и двамата със Зед ще се обърнете против мен по някакъв начин. Не е казала, че и двамата ще сгрешите!
— Какво искаш да кажеш…
— Това не е моя работа! Моята работа е да спра Рал! Откъде знаеш, че когато намерим кутията, няма да съм аз този, който ще му я даде? Какво ще стане, ако аз съм предателят и единственият шанс да запазим кутията от Рал е вие със Зед да ме спрете?
— Това изобщо не звучи логично.
— А по-логично ли ти звучи, че двамата със Зед ще се опитате да ме убиете? В този случай това би означавало двама души да сгрешат, в другия — само един. Това е просто глупава загадка на вещица! И ти се оставяш да умреш заради една глупава загадка! Ние не можем да знаем бъдещето. Не можем да разберем смисъла на думите й, как ще се изпълнят предсказанията й. Дали ще се изпълнят. Не преди да се е случило! Само тогава ще разберем какво е значело и ще можем да се справим с него.
— Единственото, което знам, е, че не мога да си позволя да живея и да оставя пророчеството да се сбъдне. Ти си нишката, която изплита тази битка.
— Нишката не може да плете без игла! Ти си моята игла. Без теб нямаше да съм стигнал толкова далеч. Днес, при обратния разклон, щях да направя грешен избор, ако не беше ти. Ти познаваш Кралицата, аз не. Дори да успея да взема кутията без твоя помощ, после какво? Къде ще отида? Не познавам Средната земя. Къде ще отида, Калан, кажи ми? Как ще разбера къде съм в безопасност? Мога да отида право в ръцете на Рал, да му занеса кутията наготово.
— Шота каза, че ти си единственият, който има шанс. Без теб всичко е загубено. Не без мен. Без теб. Тя каза, че ако аз живея… Ричард, не мога да допусна това. Не мога.
— Ти предаде всички ни — гневно прошепна той.
Тя бавно поклати глава.
— Независимо какво си мислиш, Ричард, правя това за теб.
Ричард изкрещя и я блъсна назад с всичка сила. Тя падна по гръб на земята. Той се приближи и се изправи над нея, гледайки я яростно, изпод обувките му се вдигна облак прах.
— Не се осмелявай да казваш това! — изкрещя той със свити в юмруци ръце. — Правиш го за себе си, защото нямаш куража да изтърпиш онова, което ще последва след победата! Не се осмелявай да казваш, че го правиш за мен!
Тя се изправи на крака, като не сваляше очи от него.
— Бих дала почти всичко, Ричард, за да не ме помниш по този начин. Но каквото правя, правя го, защото трябва. За теб. За да можеш да използваш шанса си. Клела съм се да защитавам Търсача с живота си. Тази цена трябва да се заплати сега. — По прашните й бузи се изтърколиха няколко сълзи.
Докато я гледаше как се обръща и изчезва в тъмнината, Ричард се почувства така, сякаш някаква тапа вътре в него се отпуши и цялата му същност се изпразни.
Приближи се до огъня и започна да се свлича надолу с гръб, опрян в дънера, докато докосна земята. Вдигна колене и ги обви с ръце, отпусна отгоре лицето си и заплака така, както никога през живота си не беше плакал.
Тридесет и трета глава
Рейчъл седеше на малкото си столче зад Принцесата и удряше колената си едно в друго, мислейки си как да накара Принцесата да я изгони за през нощта, за да може да вземе кутията и никога повече да не се върне в замъка. Продължаваше да си мисли за хляба с кутията, скрита в него, който я чакаше навън в градината. Страхуваше се, но беше и възбудена. Възбудена от мисълта, че ще помогне на всички онези хора да не им отсекат главите. За първи път през живота си се чувстваше значима. Мачкаше ревера на роклята си. С нетърпение чакаше мига, в който щеше да се махне оттук.
Всички изискани господа и дами пиеха специалното си питие. Всички изглеждаха доволни от това. Гилер, наред с другите съветници, стоеше зад Кралицата. Разговаряше тихо с дворцовия художник. Рейчъл не харесваше този човек, той я плашеше, винаги й се усмихваше смешно. И имаше само една ръка. Беше чувала прислугата да говори, че се страхуват художникът да не ги нарисува.