Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— С ушите си го чух от онези двамата, които стоят на вратата в трапезарията. Знаете за кого говоря, за оня младия, Франк, и за другия, дето куца, Дженкинс. Казаха, че стражите от Д’Хара лично им съобщили, че ще има претърсване на замъка, от горе до долу.
— Какво търсят? — попита една жена.
— Не знам. Поне не са казали на Франк и на Дженкинс. Но не ми се ще да съм на мястото на този, когото търсят. Тия мъжаги от Д’Хара могат да ти докарат кошмари и в будно състояние.
— Ще ми се да открият онова, което търсят, под леглото на Вайълит — обади се някой друг. — Няма да е лошо да й дойдат за разнообразие малко кошмари, вместо да кара хората да сънуват кошмари — всички се засмяха.
Рейчъл продължи нататък, през огромния склад с колоните. Покрай едната стена бяха подредени варели, натрупани един върху друг в редици; покрай другата страна имаше натъпкани кутии, щайги и чували. Миришеше на влага и плесен, тя винаги чуваше мишките, които тършуваха насам-натам. Тръгна по средата, покрай окачените по страничните колони лампи и се запъти към тежката порта на другия край. Когато натисна и бутна дръжката и отвори вратата, металните панти изскърцаха. По ръцете й се посипа ръжда от дръжката и тя ги избърса по камъка. Друга голяма врата от дясната й страна водеше към тъмницата. Тя се заизкачва нагоре по стълбището. Беше тъмно, имаше само една факла най-отгоре, чуваше се как водата капе, капе, капе и отеква. Тя се шмугна през едва открехнатата врата горе и се втурна през каменните коридори със скоростта на вятъра, който винаги вееше там. Беше твърде уплашена, за да заплаче. Искаше Сара да е в безопасност, с нея, далеч от тук.
Най-после стигна на последния етаж и промуши глава покрай вратата, оглеждайки в двете посоки коридора, който минаваше покрай стаята на Принцеса Вайълит. Коридорът беше празен. Промъкна се на пръсти по килима покрай изрисуваните с кораби пана на стените, стигна до страничното преддверие. След като още веднъж огледа коридора, се приближи до входа. Открехна вратата съвсем лекичко. В стаята беше тъмно. Пъхна се вътре и затвори вратата след себе си.
В камината гореше огън, но нито една лампа не беше запалена. Рейчъл запристъпва по пода, усещайки с босите си крака дебелия килим. Застана на ръце и колене и се вмъкна в кутията си за спане, след това дръпна одеялото с една ръка. Ахна. Сара я нямаше. Почувства се така, сякаш леден вятър се беше врязал в тялото й.
— Търсиш ли нещо? — беше гласът на Принцеса Вайълит.
За миг Рейчъл се вцепени. Започна да диша тежко, но задържа сълзите си. Не можеше да си позволи Принцесата да я види да плаче. Излезе от кутията и видя, че пред огъня има една тъмна фигура. Принцесата. Тя пристъпи напред, отдалечавайки се от огъня, близо до Рейчъл. Ръцете й бяха зад гърба. Рейчъл не можеше да види какво държи в тях.
— Просто исках да си влезна в кутията. Да си лягам.
— Така ли — очите на Рейчъл вече бяха свикнали с тъмното и тя виждаше по-добре, видя усмивката на лицето на Принцесата. — А не търсиш ли това случайно?
Тя бавно плъзна ръцете си иззад гърба. Държеше Сара. Очите на Рейчъл се ококориха и тя изведнъж почувства, че трябва да влезе в ролята си на нищожество.
— Принцесо Вайълит, моля ви… — проплака тя. Ръцете й се вдигнаха нагоре умоляващо.
— Ела тук и ще поговорим за това.
Рейчъл бавно пристъпи напред към Принцесата и спря пред нея, като навиваше ревера на роклята около пръста си. Принцесата ненадейно я зашлеви, по-силно, отколкото някога го беше правила. Толкова силно, че Рейчъл извика тихичко, отскачайки назад от удара. Постави лявата си ръка върху мястото на жилещата болка. Очите й се изпълниха със сълзи. Тя стисна юмруче в джоба си, твърдо решена този път да не плаче.
Принцесата се приближи и с опакото на ръката си я зашлеви по другата буза. С кокалчетата, за да не позволи на сълзите й да потекат.
Принцеса Вайълит отстъпи назад към огъня.
— Какво ти казах, че ще направя, ако някога те видя с кукла?
— Принцесо Вайълит, моля ви, недейте… — тя трепереше, защото лицето я болеше толкова много и защото беше толкова изплашена. — Моля ви, нека я задържа! Тя не ви е направила нищо лошо.
Принцесата се засмя с отвратителния си смях.
— Не. Ще я хвърля в огъня, точно както ти казах, че ще направя. За да ти дам урок. Как се казва?
— Няма си име.
— Е, все едно, така или иначе ще изгори.
Тя се обърна към огъня. Юмручето на Рейчъл все още стискаше онова нещо в джоба й. Беше пръчицата за магически огън, подарена й от Гилер. Тя я извади от джоба си и я погледна.
— Не смей да хвърляш куклата ми в огъня или ще съжаляваш!
Принцесата се завъртя.
— Какво каза? Как се осмеляваш да ми държиш такъв тон. Ти си само едно нищожество. Аз съм Принцеса.