Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Рейчъл докосна пръчицата до покривката на мраморната масичка.
— Огън за мен — прошепна тя.
Покривката пламна. На лицето на Принцесата се изписа изненада. Рейчъл докосна пръчицата до една книга, оставена на ниска масичка. Хвърли бърз поглед към Принцесата, за да се убеди, че тя я гледа, после отново прошепна думите и книгата също така внезапно потъна в пламъци. Очите на Принцеса Вайълет се ококориха. Рейчъл хвана книгата за единия ъгъл и я хвърли в огъня, а Принцесата я проследи с поглед. Рейчъл се завъртя, пристъпи напред и насочи пръчицата срещу Принцесата.
— Дай си ми куклата или ще те подпаля.
— Няма да посмееш…
— Веднага! Не го ли направиш, ще пламнеш и кожата ти ще изгори.
Принцеса Вайълит й подаде куклата.
— Ето. Моля те, Рейчъл, не ме изгаряй. Страх ме е от огъня.
Рейчъл взе куклата си с лявата ръка, без да сваля пръчицата от Принцесата. Започна да й дожалява за нея. После си спомни колко много я болеше лицето. Повече отколкото изобщо някога я беше боляло.
— Нека просто да забравим всичко това, Рейчъл. Можеш да задържиш куклата си, съгласна ли си? — гласът й беше станал наистина мил, не жесток както преди малко.
Рейчъл знаеше, че това е номер. В момента, в който наоколо се появяха стражи, тя беше сигурна, че Принцесата ще нареди да й отсекат главата. Тогава щеше да й се присмива, а след това щеше да изгори Сара.
— Влизай в кутията — каза Рейчъл. — Ще видиш колко ще ти хареса.
Принцеса Вайълит тръгна с бавна крачка, пръчицата опираше в гърба й.
— Рейчъл, помисли какво правиш, наистина ли…
— Мълчи и влизай. Ако не искаш да те подпаля.
Принцесата коленичи и се пъхна вътре. Рейчъл я погледна.
— Иди в ъгъла.
Тя направи, каквото й беше наредено. Рейчъл затвори вратата с щракване, отиде до чекмеджето и взе ключа. Заключи желязната врата на желязната кутия и прибра ключа в джоба си. Коленичи и погледна вътре през мъничкия прозорец. Едва можа да различи очите на Принцесата, които я гледаха от тъмнината вътре.
— Лека нощ, Вайълит. Заспивай. Тази нощ аз ще спя на твоето легло. От гласа ти вече ми се повдига. Ако само шукнеш, ще дойда и ще подпаля кожата ти. Разбра ли ме?
— Да — дойде до нея слабият глас откъм тъмната дупка.
Рейчъл остави Сара на земята, докато дърпаше дебелия килим, за да покрие с него кутията. После отиде до леглото и се тръшна отгоре, за да изскърца и така Принцесата да си помисли, че Рейчъл си е легнала.
Усмихната, прекоси на пръсти стаята до вратата, като притискаше здраво до себе си Сара.
След като измина отново целия път, по който беше дошла, през помещенията на прислугата до последната врата, тя внимателно огледа коридора и се спусна към голямата порта със стражите. Не каза нищо. Не можа да намери думи в главата си; просто застана пред вратата и зачака да й отворят.
— А, ето какво било, забравила си куклата си — каза стражът.
Тя само кимна.
Чу как вратата щраква зад нея и се запъти към тъмното навън, към градината. Имаше повече стражи, отколкото бе свикнала да вижда обикновено. Към редовните бяха прибавени нови, облечени по-различно. Новите я оглеждаха по-строго, отколкото старите, които им обясняваха коя е тя. Опитваше се да не я забележат, като се обръща, притиснала плътно куклата до себе си. Едва се удържаше да не се затича.
Вързопът с хляба, в който беше скрита кутията, лежеше там, където го беше оставила, под цветята. Рейчъл го измъкна с една ръка за възела, докато с другата придържаше Сара до гърдите си. Вървеше през градината и се питаше дали Принцеса Вайълит все още си мисли, че тя лежи в леглото й, или пък е усетила номера и вече крещи за помощ. Ако беше направила второто и стражите я бяха открили в кутията, може би вече я търсеха. Трябваше да извърви дълъг път; загуби много време, докато прекоси целия замък два пъти. Вслушваше се внимателно за викове, за да разбере дали вече не я търсят.
Едва дишаше, надявайки се да се измъкне от замъка, преди да са тръгнали по следите й. Спомни си какво каза г-н Сандерс — че ще претърсват целия замък. Знаеше какво търсят. Кутията. Беше обещала на Гилер да я изнесе от замъка, за да не я намерят и да не причинят зло на всички онези хора.
Отгоре по стената се движеха много хора. Когато почти стигна външната порта, забави ход. Преди тук имаше двама от кралските стражи. Сега бяха трима. Двама от тях тя можа да разпознае — те носеха червените си туники с вълчата глава, стражите на Кралицата. Третият обаче беше облечен по-различно, с тъмна кожа и много по-едър. Беше един от новите. Рейчъл се зачуди дали да продължи напред или да избяга. Но къде можеше да избяга? Можеше да го направи едва след като се озове от другата страна на стената.