Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
„Стооп!“ - крещеше Ортанс, разстрелвайки ги с поглед. '
- Не мога да ги издържам вече! Ще ги изколя! - крещеше тя на Николас, когато останеха двамата в кабината. - И не ме докосвай, защото ще се развикам, че ме изнасилваш!
- Какво има, дарлинг?
- Само не започвай и ти! Аз съм Ортанс...
- Това е светът на лъскавата показност! Трябва да свикваш, щом искаш да станеш прочута...
- Не ВСИЧКИ са такива! Жан-Пол Готие е нормален. Не провлачва думите, не говори за концепции, заимствани от света на малоумниците! А и тези тонове бижута, с които се кичат! Не ги ли е страх, че може да потънат?
Николас наведе глава.
- Съжалявам. Не трябваше да идваш, мислех си, че ще прекараш весело, ще ти е приятно...
Тя се приведе към него и драсна с нокът по копчето на морско-синия му блейзър.
- Дори и теб те направиха на клоун! Защо си облякъл този блейзър? Часът е само единайсет...
- И аз не зная. Права си, те са тъпи, празни, суетни.
- Мерси! Така не се чувствам толкова самотна...
- Може ли да те докосна сега?
- Това хитрост някаква ли беше?
Той намигна, тя кресна „изнасилват ме“ и изхвърча на палубата.
Всички бяха насядали около масата. Тя се уедини.
Легна на един дюшек и се помъчи да се сети само за положителните страни на пътуването. В противен случай ще скоча във водата и ще стигна до Марсилия с плуване. Каза си, че много хора сигурно й завиждат, отстрани може да си мислят, че се забавлява, всяка вечер домакинята, мисис Стефани Нойман, слагаше подаръче на всеки в белоснежната салфетка, сгъната на две, и ако остане на борда, ще получи още осем прекрасни изненади. Най-важното, за което се сети, беше, че Шарлот Брадсбъри мечтаеше да се присъедини към тази компания от преструванковци, но мисис Нойман не пожела да я кани!
Настроението й веднага се повиши.
Някой си беше забравил мобилния телефон. Златен с вграден голям диамант на капачето. Тя го взе и го претегли преценяващо. Каква вулгарност! Отвори го и на дисплея се изписа часът с едри цифри. Дванайсет и половина местно време. Единайсет и половина в Лондон. Гари свири на пиано или снима катериците в парка. Тя прогони мисълта за Гари в измачканите чаршафи до Госпожи-цата-която-не желаеше-да назовава. Шест и половина сутринта в Ню Йорк. Осемнайсет и трийсет в Пекин и Шанхай... Шанхай! От чантата си „Прада“ (подарък от госпожа Нойман) тя извади бележника, намери телефона на Милен Корбие и го набра. Многократно беше опитвала да влезе във връзка с нея, но Милен досега не беше отговорила. Сигурно Марсел е преписал грешно номера. Защо да не опита още веднъж.
Тя го остави да звънне един път, два пъти, три пъти... Тъкмо щеше да затвори, когато чу гласа на Милен с лекия й провинциален акцент, който тя напразно се опитваше да изкорени.
- Алоу?
- Милен Корбие?
-Да.
- Ортанс Кортес.
- Ортанс! Скъпа моя, любов моя, сладкото ми зайченце... Какво щастие да те чуя! Толкова ми липсвате, сладките ми бонбончета...
- Милен Корбие, авторката на анонимните писма ли е?
Ортанс долови тихо пресекливо изпискване, след което по линията се възцари мълчание.
- Милен Корбие, анонимната драскачка, която изпраща тъпи писма на две сирачета, за да си мислят, че баща им е жив, а всъщност той е мъртъв от доста време?
Нов писък, този път по-продължителен.
- Същата Милен Корбие, която се отегчава безумно в Китай, та се чуди какви перверзни игрички да измисля? Онази Милен Корбие, която си е съчинила писмовно семейство?
Събеседничката на Ортанс едва не се задави.
- Ще престанеш да изпращаш тези отвратителни писма, или ще се оплача от теб на всички полиции по света и ще им разкажа за мизерните ти номера, за подправените документи и чекове, за влоговете. Разбра ли ме, Милен Корбие от Лон льо Соние?
- Ама аз... никога... - успя да изписука най-после Милен Корбие и изцвили като магарица.
- Ти си лъжкиня и манипулаторка. И го знаеш! Затова... Само повтори това, което ще ти кажа: „Да, разбрах и ще престана с тези гнусни писма“ - и ще отървеш кожата...