Войната на Калибан

— Ами, мисля, че да — отвърна Пракс, леко изненадан, че Боби е чула за предложението на Авасарала. То още не бе обявено публично. — Искам да кажа, основните предимства на Ганимед още са си там. Магнитосферата, ледът. Ако успеем да спасим и някои от огледалата, ще е по-добре, отколкото да започваме от нулата. Това, което трябва да знаеш за Ганимед…

Подхванеше ли тази тема, беше му трудно да спре. В много отношения Ганимед бе центърът на цивилизацията за външните планети. Там се извършваха най-новаторските ботанически разработки. Всички изследвания върху живите организми. Но не беше само това. В идеята за възстановяване имаше нещо, което посвоему бе дори по-интересно от първоначалния растеж. Да правиш нещо, което първия път е било само експеримент. Да го правиш отново означаваше да вземеш всички неща, които хората са научили, и да ги изчистиш, подобриш, усъвършенстваш. От тази мисъл на Пракс му се завиваше свят. Боби го слушаше с тъжна усмивка.

И това не се отнасяше само за Ганимед. Цялата човешка цивилизация бе построена върху руините на миналото. Самият живот бе велика химична импровизация, започнала с най-простото възпроизвеждане, за да се разрасне, да погине и да се разрасне отново. Катастрофата бе само част от онова, което се случваше винаги. Прелюдия към следващия етап.

— Правиш го да звучи романтично — каза Боби и думите и прозвучаха почти като обвинение.

— Не исках да… — започна Пракс и точно тогава нещо студено и влажно се навря в ухото му. Той изквича и отскочи. Обърна се, за да види грейналите очи на Мей и ослепителната ѝ усмивка. От показалеца ѝ капеше слюнка, а зад нея Еймъс се давеше от смях, почервенял като домат. Държеше се с едната ръка за корема, а с другата удряше по масата толкова силно, че чиниите дрънчаха.

— Какво беше това?

— Здрасти, тате. Обичам те.

— Дръж — каза Алекс и подаде на Пракс чиста салфетка. — Това ще ти трябва.

Стряскащото бе тишината. Той не знаеше кога е настъпила, но изведнъж я осъзна. Политическата половина на залата беше замряла и притихнала. През гората от тела той видя как Авасарала се приведе напред, опряла лакти в коленете си и стиснала ръчния си терминал на сантиметри пред лицето си. Когато се изправи, хората се разделиха пред нея. Беше такава дребничка жена, но командваше залата дори само като излизаше от нея.

— Това не е хубаво — каза Холдън и стана. Без да обелят и дума, Пракс, Наоми, Еймъс, Алекс и Боби последваха Авасарала. Политиците и учените също — най-после се бяха смесили.

Стаята за събрания се намираше от другата страна на един широк коридор и бе конструирана по подобие на гръцки амфитеатър. Подиумът отпред се издигаше пред огромен екран с висока разделителна способност. Авасарала отиде до една седалка, докато говореше бързо и тихо по ръчния си терминал. Останалите я следваха. Чувството на ужас бе почти физически доловимо. Екраните почерняха и някой намали осветлението.