Войната на Калибан

— Кой кого ще съди? — попита тя.

— Сега, когато Мей вече е с нас, Пракс иска хората да спрат да му пращат пари — обясни Холдън.

— Прекалено много са — обясни ботаникът и я погледна така, сякаш очакваше от нея да направи нещо. — Искам да кажа…

— Излишни средства? — попита Авасарала.

— Не са съвсем достатъчни, за да се пенсионира — каза Холдън. — Във всеки случай, не и ако иска да живее в лукс.

— Но те са твои — заяви Пракс, обръщайки се към Холдън с нещо като надежда. — Ти откри сметката.

— Аз вече взех таксата за „Росинант“. Повярвай ми, ти ни плати много щедро — изтъкна Холдън, вдигнал ръка в жест на отказ. — Каквото е останало, си е твое. Е, твое и на Мей.

Авасарала се намръщи. Това променяше малко личните ѝ сметки. Беше си мислила, че сега е подходящият момент да обвърже Пракс с договор, но Холдън пак се бе намесил в последния момент, за да развали всичко.

— Честито — каза тя. — Някой от вас виждал ли е Боби? Трябва да говоря с нея.

— Като я видях за последно, отиваше към работилницата.

— Благодаря — кимна Авасарала и се задърпа нататък. Ако Праксидики Менг бе материално осигурен, това намаляваше вероятността да приеме работата по възстановяването на Ганимед само по финансови причини. Вероятно би могла да подходи от гледна точка на гражданската гордост. Той и дъщеря му бяха лицата на тамошната трагедия и ако той ръководеше нещата, това би означавало за хората повече от всякакви факти и цифри, сочещи колко ще са прецакани всички, ако доставките на храна не бъдат подновени. Може би Пракс беше от хората, които ще се поддадат на такъв аргумент. Трябваше да го обмисли.

Пак се движеше достатъчно бавно и внимателно, за да чуе гласовете, преди да стигне до работилницата. Бяха на Боби и Еймъс. И двамата се смееха. Авасарала не можеше да повярва, че се натрапва в интимен момент, но нещо в смеха им подсказваше за шеговито боричкане. После Мей изпищя радостно и тя разбра.

Работилницата бе последното място на кораба, освен може би машинното, където на Авасарала би ѝ хрумнало да играе с малко момиченце, но ето че тя беше там и размахваше ръчички и крачета във въздуха. Дългата до раменете черна коса се вееше около нея, следвайки бавното премятане на тялото ѝ. Лицето ѝ грееше от удоволствие. Боби и Еймъс стояха в срещуположните краища на стаята. Пред очите на Авасарала Боби хвана малката и я запрати обратно към Еймъс. „Скоро млечните ѝ зъби ще почнат да падат“, помисли си Авасарала. Зачуди се колко ли от това ще си спомня Мей, като порасне.

— А бе, хора, вие луди ли сте? — скара се тя, когато Еймъс улови момиченцето. — Това не ви е детска площадка.

— Здравейте — кимна Еймъс. — Не смятахме да се задържаме дълго. Просто капитанът и докторът искаха да останат за минутка насаме, затова реших да домъкнем хлапето тук долу. Да ѝ покажем кораба.

— Когато ви пратят да си играете с някое дете, това не значи да го ползвате за ш… за топка — сбърчи вежди Авасарала, приближавайки се към него. — Я ми го дайте. Никой от вас си няма представа как да се грижи за малко момиченце. Цяло чудо е, че сте доживели до зряла възраст.