Войната на Калибан

Но в центъра, изолирани и сами, Холдън и екипажът му бяха толкова спокойни и щастливи, като че ли се намираха в собствената си каюткомпания и се носеха през вакуума. А Мей, която си бе паднала по Еймъс, все още не даваше да я отделят от Пракс, без да започне да вика и да плаче. Пракс отлично разбираше как се чувства момиченцето и не го смяташе за проблем.

— Щом си живял на Ганимед, значи знаеш доста за раждането в ниска гравитация, нали? — попита Холдън. — За поясните не е кой знае колко по-рисковано, прав ли съм?

Пракс преглътна салатата, която дъвчеше, и поклати глава.

— О, не. Ужасно трудно е. Особено пък на борда на кораб, без сериозен медицински контрол. При естествените бременности в пет от шест случая има аномалия в развитието или морфологична аномалия.

— В пет… — промълви Холдън.

— Но повечето от тях се дължат на проблеми с генетичния материал — допълни Пракс. — Почти всички деца, раждащи се на Ганимед, се имплантират в утробата на майката след пълен генетичен анализ. Ако има смъртоносно отклонение, просто изхвърлят зиготата и започват отначало. Негенетичните аномалии са само два пъти по-често срещани, отколкото на Земята, което не е толкова зле.

— Аха — рече Холдън умърлушено.

— Защо питаш?

— Без конкретна причина — намеси се Наоми. — Просто да се намира на приказка.

— Тате, искам тофу — обади се Мей, като го хвана за мекото на ухото и дръпна силно. — Къде е тофуто?

— Я да видим дали можем да ти намерим тофу — каза Пракс и избута стола си назад. — Хайде.

Докато вървеше през залата и оглеждаше тълпата, мъчейки се да различи тъмен официален костюм на келнер сред тъмните официални костюми на дипломатите, към него се приближи млада жена с чаша в ръка и руменина по бузите.

— Вие сте Праксидики Менг — каза тя. — Сигурно не ме помните.

— Ъъъ, не — отвърна той.

— Аз съм Каръл Кесовски — представи се тя, докосвайки се по ключицата, сякаш искаше да поясни какво има предвид под „аз“. — Писахме си няколко пъти, след като излъчихте онова видео за Мей.

— Ах, да — промълви Пракс, като отчаяно се опитваше да си спомни нещо за жената или какво може да му е писала.

— Искам само да ви кажа, че смятам и двама ви за толкова храбри — каза тя и кимна. На Пракс му мина през ума, че може да е пияна.

— Да му го начукам на шибания кучи син! — възкликна Авасарала толкова високо, че гласът ѝ прониза тихото жужене на разговорите.

Цялото множество се обърна към нея. Тя се бе втренчила в ръчния си терминал.

— Татко, какво е „шибан“?