Панаир на суетата (роман без герой)

— Колко жалко, че тя не иска и да помисли за него! — забеляза мисис Седли на мисис Клеп и на всичките си приятелки в Бромптън. — Джоз никога не ни изпраща такива подаръци и му се свиди за всичко. Съвсем явно е, че майорът е влюбен до уши, но дори само като й загатна, тя се изчервява, започва да плаче и се качва горе при портретчето. До гуша ми е дошло това портретче! Бих желала никога да не се бяхме срещали с онези омразни сребролюбци Озбърнови.

Между такива простички събития и скромни хора измина детството на Джорджи и той израсна деликатен, чувствителен, високомерен, подобно на всяко възпитавано само от жени момче — като властвуваше над нежната си майка, която обичаше със страстно чувство. Той се налагаше на всички от малкия свят наоколо му. Когато почна да поотраства, възрастните се удивляваха на надменното му държане и на голямата прилика с баща му. Той задаваше въпроси за всичко, като проявяваше обичайното за децата любопитство. Умните му забележки и въпроси смайваха дядо му, който отегчаваше членовете на клуба в кръчмата, като им разправяше за знанията и дарбите на малкото момче. То понасяше баба си с добродушно безразличие. Малкият кръг хора около него считаше, че на земята няма равен нему. Джорджи бе наследил бащината си горделивост и може би смяташе, че са прави.

Когато стана около шестгодишен, Добин започна много често да му пише. Майорът искаше да се увери, че Джорджи ходи на училище и се надяваше, че ще се отличи там. Или може би щяха да му вземат добър частен учител? Време му беше да започне да учи; и неговият кръстник и настойник намекна, че се надявал да му позволят да поеме разноските по образованието на детето, които щели да бъдат доста тежки за малкия доход на майка му. С една дума, майорът непрестанно мислеше за Амелия и нейния син и посредством адвоката си постоянно го снабдяваше с книжки с картинки, боички, чинове и всички възможни играчки и учебни помагала. Три дни преди шестия му рожден ден пред вратата на мистър Седли спря файтон, от който слезе един джентълмен, придружен от слугата си, и поиска да види мистър Джордж Озбърн. Това бе мистър Улеи, военен крояч от Кондит Стрийт, който бе дошъл по нареждане на майора да вземе мярка за костюм на малкия джентълмен. В миналото той бе имал честта да прави дрехи на капитана, бащата на младия джентълмен. Понякога, безсъмнено по желание на майора, неговите сестри, госпожици Добин, пристигаха със семейния екипаж да поканят Амелия и малкото момче за разходка, ако те имаха настроение за подобно нещо. Любезността и покровителственото държане на тези дами бяха доста неудобни за Амелия, но тя ги понасяше смирено, тъй като в природата й бе да се подчинява; а освен това екипажът и неговото великолепие създаваха на малкия Джорджи огромно удоволствие. От време на време дамите помолваха да вземат детето да прекара деня с тях и то винаги се радваше, когато отиваше в хубавата къща с градина на Денмарк Хил, където живееха те и където имаше такова чудесно грозде в топлилниците и праскови по дърветата край зида.