Панаир на суетата (роман без герой)

Освен пенсията й от петдесет лири стерлинги годишно съществуваха и други петстотин лири, както бе заявил изпълнителят на завещанието на съпруга й, оставени при неговия адвокат по време на смъртта на Озбърн, която сума, като настойник на Джорджи, Добин предложи да се вложи в едно търгуващо с Индия предприятие при осем процента лихва. Мистър Седли, който предполагаше, че майорът има някакви измамнически намерения във връзка с парите, беше твърде много против този план. И той отиде при адвоката, за да протестира срещу влагането на парите във въпросното предприятие, когато научи за свое учудване, че при него не е имало никаква подобна сума, че едничката парична наличност на покойния капитан е била около сто лири стерлинги и че петстотинте лири, за които става дума, навярно представляват някакъв отделен капитал и подробностите около него сигурно могат да се научат от майор Добин. Убеден повече от всякога, че тук се крие някаква измама, старият Седли поиска обяснение от майора. Той заяви надуто, че като най-близък човек на дъщеря си, желаел да види сметките на покойния капитан. Добиновото заекване, изчервяване и неловко държане засилиха убеждението на стареца, че има да се разправя с измамник; и с величествен глас той му даде добре да разбере, както сам се изрази, че незаконно задържа парите на покойния му зет.

Тук вече Добин изгуби търпение и ако обвинителят му не беше толкова стар и немощен, между тях щеше да избухне голяма свада в едно от сепаретата в кафенето на хотел «Слотърс», където водеха разговора си. «Качете се горе, сър — със заекване каза майорът. — Настоявам да се качите горе и ще ви покажа кой в случая е пострадалият, дали клетият Джордж или аз.» И като повлече стария джентълмен в стаята си, той извади от писалището си сметките на Озбърн и цял сноп разписки, които показваха дълговете на последния. Справедливостта изисква да кажем, че Джордж винаги беше готов да даде разписка за взетите назаем суми. «Той ми плати дължимото в Англия — прибави Добин, — но когато падна, не притежаваше дори и сто лири стерлинги. Аз и неколцина други негови колеги офицери събрахме помежду си тази сумичка — едничкото нещо, което можехме да отделим, а вие се осмелявате да ни заявите, че искаме да измамим вдовицата и сирачето.» Седли много се разкая и засрами, макар че, искрено казано, Уилям Добин бе излъгал стария джентълмен. В действителност едничък той бе дал всеки шилинг от сумата, като, освен това се бе погрижил за погребението на приятеля си и бе заплатил всички такси и разноски, свързани с нещастието и с връщането на Амелия в Англия.