Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Сейзед повдигна рамене.
— А може би Келсайър има други планове относно лорд Владетеля — продължи да разсъждава на глас Вин.
— Може би.
— Сейзед? — попита все така замислено Вин. — Ти събираш легенди, нали?
— Като Пазител аз събирам много веща — отвърна Сейзед. — Истории, легенди, религии. Когато бях млад, друг Пазител ми преразказа всичко, което знаеше, за да мога да го съхранявам и да добавям още познания.
— Чувал ли си някога легенда за този Единадесети метал, за който говори Келсайър?
Сейзед се замисли.
— Не, господарке. Тази легенда беше нова за мен и я чух от господаря Келсайър.
— Но той се кълне, че е истина. И аз му вярвам… по някаква причина.
— Напълно е възможно да има легенди, които не съм чувал — рече Сейзед. — Ако Пазителите знаеха всичко, какъв смисъл да продължават да търсят?
Сейзед пак разбърка яхнията. Изглеждаше тържествен дори когато правеше съвсем простички неща. Продължаваше да носи стюардските си дрехи и бе приел без възражения задълженията на слугите, които бяха освободили.
Забързани стъпки по стълбата накараха Вин да трепне.
— Какво има, господарке?
— Някой идва — каза Вин и се приближи до вратата.
Влезе Тейс, един от чираците. Сега, когато Лестибърнс го нямаше, той изпълняваше ролята на съгледвач.
— На площада се събират хора.
— Какво? — обади се Доксон от другата стая.
— На Фонтанния площад се събират хора, господарю Доксон — повтори момчето. — Казват, че принудителите готвели нови екзекуции.
„Възмездие за Ямите — помисли Вин. — Не им отне много време“.
Лицето на Доксон потъмня.
— Иди да събудиш Кел.
— Напротив, смятам да ги гледам — заяви Келсайър. Беше облечен с дрехи на беден скаа.
„Пак ли?“ — Стомахът на Вин се сви.
— Вие правете каквото искате — продължи Келсайър. Изглеждаше доста по-добре, след като се бе наспал. — Но тези екзекуции са отговор на това, което направих в Ямите. Ще отида да гледам как убиват тези хора, защото непряко аз съм виновен за смъртта им.
— Вината не е твоя, Кел — каза Доксон.
— Вината е на всички ни — отвърна рязко Келсайър — Което не означава, че сме сгрешили. Но ако не бяхме ние, тези хора нямаше да загинат. Най-малкото, което можем да направим за тях, е да сме свидетели на злощастния им край.
Отвори вратата и тръгна по стълбите. Останалите членове на групата бавно го последваха. Клъбс, Сейзед и чираците останаха.
От небето се сипеше пепел, рееше се като лениви снежинки.
Скривалището не беше далече от площада. Келсайър обаче спря на няколко преки от него. Покрай тях се точеха скаа с помръкнали лица. В далечината ечаха камбани.
— Какво има, Кел? — попита Доксон.
Келсайър изви глава.
— Вин, чуваш ли?
Тя затвори очи и разпали калай. „Съсредоточи се. Както те учеше Дух. Прогони шума от стъпките и ромона на гласовете. Не обръщай внимание на затръшването на вратите и на дишането на минувачите. Слушай…“
— Коне — каза тя, загаси калая и отвори очи. — И карети.
— Талиги — поправи я Келсайър. — Талигите с пленниците. Идват насам.
Огледа околните къщи, улови се за един улук и се закатери по стената. Бриз завъртя очи, сръга Доксон в ребрата и кимна към входа, но Вин и Хам — разпалили пютриум — последваха Кел с лекота на покрива.
— Ето там. — Кел посочи една съседна улица. Вин вече чуваше трополенето на тежките талиги съвсем ясно.
Доксон и Бриз излязоха на покрива през една капандура. Келсайър стоеше на самия ръб, загледан в задаващите се талиги.
— Кел — попита Хам. — Какво си намислял?
— Достатъчно далече сме от площада — отвърна Келсайър. — Инквизиторите не са с пленниците: те ще пристигнат от двореца, както предния път. Едва ли охраната е повече от стотина войници.
— Сто войници са много. Кел — рече Хам.
Келсайър все едно не го чу.
— Мога да спра това… мога да ги спася…
— Кел, може да няма голяма охрана, но площадът е само през няколко преки — каза Вин. — А там е пълно с войска, да не говорим за инквизиторите!
Неочаквано, но Хам не я подкрепи, а се обърна и изгледа въпросително Доксон и Бриз. Докс само повдигна рамене.
— Да не сте се побъркали? — възкликна Вин.
— Чакайте малко — рече Бриз и присви очи. — Не съм Калаено око, но не ви ли се струва, че някои от тези затворници са облечени прекалено добре?
Келсайър замръзна, после изруга. И без предупреждение се хвърли и скочи на улицата.
— Кел! — извика Вин. — Какво… — И млъкна, загледана в приближаващата се колона. Подсиленото й от калая зрение й помогна да разпознае едно лице в първата талига.