Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Ела ми де! — каза студено Келсайър.
34.
Никога не съм искал да се страхуват от мен.
Ако съжалявам за нещо, то е за страха, който съм предизвикал. Страхът е оръжие на тираните. За нещастие, когато съдбата на света е поставена на карта, трябва да използваш всяко оръжие.
Мъртви и умиращи се въргаляха по окървавения калдъръм. Скаа се тълпяха по улиците. Затворници го зовяха по име. Лъчите на разпаленото слънце сякаш изгаряха света.
И от небето се сипеха сажди.
Келсайър се хвърли напред, разпалил пютриум, и извади кинжалите. Разгоря атиум — и инквизиторът направи същото. Вероятно и двамата имаха достатъчно, за да им стигне до края на двубоя.
Келсайър замахна в горещия въздух и удари два пъти инквизитора: движенията му бяха толкова бързи, че изглеждаха размазани. Съществото отстъпи сред невероятен вихър от атиумни сенки, после замахна със секирата.
Келсайър скочи — пютриумът придаде на подскока му нечовешка сила — и прелетя над порещото въздуха острие. Пресегна се, Тласна се от група сражаващи се войници, изстреля се напред, изрита с два крака инквизитора в лицето и се превъртя назад във въздуха.
Инквизиторът се олюля. Докато падаше, Келсайър Притегли един войник, който буквално литна във въздуха от силата на неговото Желязно теглене и полетя към него.
Келсайър разпали желязо и Притегли едновременно неколцина войници вдясно от себе си, като продължаваше да Тегли и първия войник. В резултат той се завъртя, Келсайър полетя настрани, а войникът — сякаш завързан с невидимо въже за тялото му — описа широка дъга, като метална топка на верига, удари се право в олюляващия се инквизитор и го блъсна в решетките на една празна затворническа талига. Войникът рухна в безсъзнание на земята, а инквизиторът се свлече на четири крака. По лицето му, покрай татуировките, се стичаше струйка кръв, но когато вдигна глава, на устните му трепкаше усмивка. Изправи се. Изобщо не изглеждаше замаян.
Келсайър изруга.
С невероятен изблик на сила инквизиторът сграбчи празната затворническа клетка и я изтръгна от платформата на талигата.
„О, небеса!“
Съществото се завъртя и хвърли клетката по Келсайър, който стоеше само на няколко крачки. Нямаше време да отскочи. Зад него имаше стена и ако се Тласнеше назад, клетката щеше да го смаже в нея.
Желязната клетка се носеше право към него. Той използва Стоманен тласък и промуши тялото си през отворената й врата. Извъртя се вътре, като Тласкаше едновременно във всички посоки, за да се задържи точно в средата на клетката, която се блъсна в стената и отскочи.
Преобърна се, след това се запързаля по калдъръма. Келсайър залегна върху преобърнатия покрив на клетката, която постепенно забавяше хода си. През решетките виждаше инквизитора, който го наблюдаваше над главите на сражаващите се войници, все така заобиколен от подскачащи, приклякащи и тичащи атиумни сенки. Инквизиторът кимна леко, сякаш му отдаваше почит.
Келсайър Тласна навън с вик, като разпали пютриум, за да предпази тялото си от неимоверния натиск, и клетката избухна, металният под изхвърча във въздуха, решетките се освободиха от гнездата си и се разхвърчаха. Келсайър Притегли решетките зад себе си, Тласна тези отпред и ги запрати като порой тежки метални стрели към инквизитора.
Съществото вдигна ръка и без видимо усилие отклоня тежките пречки. Келсайър обаче ги последва със собственото си тяло — изстреля се със Стоманен тласък право към Инквизитора. Инквизиторът се Притегли встрани, като използва един нещастен войник за котва. Мъжът изкрещя уплашено, но в следващия миг викът му премина в гъргорене, защото инквизиторът скочи, Оттласквайки се от него, и с това го смаза на земята.
Инквизиторът излетя във въздуха. Келсайър се забави с Тласък срещу група войници и литна след него, като използва металния под на клетката, за да ускори полета си.
Покрай него профучаха черни сажди. Пред него инквизиторът се завъртя, Притегляйки се към нещо долу, смени рязко посоката и изведнъж се хвърли срещу Келсайър.
„Челен сблъсък? Със същество с шипове в главата?“
Келсайър трескаво се Притегли към един войник и се гмурна надолу. Инквизиторът профуча над него.
Келсайър разпали пютриум и се блъсна във войника, когото бе Притеглил. Завъртяха се във въздуха. За щастие войникът не беше от бунтовниците на Хам.
— Съжалявам, приятел — подхвърли Келсайър и го Тласна настрани.
Войникът отхвърча и се блъсна в къщата под тях.
Долу главният отряд на Хам най-сетне бе стигнал до последната талига. За нещастие няколко нови групи имперски войници си проправяха път през тълпата. Едната беше от стрелци — стрелите им бяха с обсидианови върхове.