Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Стотици — отвърна Доксон. — До един, жертви на други алчни благороднически ръчички.
— Признавам, че имах известни съмнения за цялата тази операция — рече Бриз. — Но нарушената търговия и обърканото управление на властите… ти беше прав, Доксон. Заслужаваше си.
— Позна! — подхвърли подигравателно Хам.
„Ще ми липсват — помисли със съжаление Вин. — Но пък може Келсайър да ме вземе за следващата операция“.
Стълбите изскърцаха и тя машинално се дръпна към тъмния ъгъл. Паянтовата врата се открехна и влезе Келсайър. Бе заметнал мъглопелерината през лакътя си, лицето му издаваше невероятна умора.
„Тази умора ми е позната — помисли Вин. — Пютриумно изтощение. Къде ли е бил?“
— Пак закъсня, Кел — рече Доксон.
— Е, направих каквото ми е по силите — отвърна Келсайър, пусна пелерината на пода и се протегна. — Къде са Клъбс и Дух?
— Клъбс спи в задната стаичка — отвърна Доксон. — Дух е с Реноа. Решихме да му осигурим най-доброто Калаено око.
— Чудесна идея — отвърна Келсайър, въздъхна дълбоко, опря се на стената и затвори очи.
— О, драги — възкликна превзето Бриз. — Изглеждаш ужасно.
— Не съм чак толкова зле, колкото ти се струва. Успях да си почина на връщане. Дори спрях да подремна няколко часа.
— Да, но къде беше? — попита настойчиво Хам. — Тревожихме се да не направиш някоя… глупост.
— Всъщност — поправи го Бриз — бяхме сигурни, че ще направиш някоя глупост. Просто се питахме колко ще е голяма този път. Та какво беше? Да не си убил архипрелана? Изклал си стотина благородници? Откраднал си наметалото от гърба на самия лорд Владетел?
— Разруших Хатсинските ями — отвърна Келсайър.
Възцари се смаяна тишина.
— Знаете ли — заговори накрая Бриз, — крайно време беше да се научим да не го подценяваме.
— Разрушил си ги? — попита Хам. — Как можеш да разрушиш Хатсинските ями? Та това са само цепнатини в земята.
— Е, не разруших самите Ями — обясни Келсайър. — Само разтроших кристалите, които създават атиумни зародиши.
— Всичките? — попита слисано Доксон.
— Всички, които успях да открия — отвърна Келсайър. — Поне няколкостотин ниши. Оказа се доста по-лесно да се спусна под земята, след като владея аломантия.
— Кристали? — попита объркано Вин.
— Атиумни кристали, Вин — обясни Доксон. — Те произвеждат зародиши — не мисля, че някой въобще знае как става това, — а в средата на зародишите има топчета атиум.
Келсайър кимна.
— Тъкмо заради тези кристали лорд Владетеля не може да изпраща аломанти, които да Притеглят атиумните зародиши. Прилагането на аломантия в близост до кристалите води до тяхното разрушаване — а са нужни векове, за да израстат отново.
— Векове, през които те няма да произвеждат атиум — добави Доксон.
— И ти… — почна Вин и млъкна.
— Почти преустанових производството на атиум в Последната империя за следващите триста години.
„Елънд. Къща Венчър. Те отговарят за Ямите. Как ли ще реагира лорд Владетеля, когато научи?“
— Ти си безумец — бавно каза Бриз. — Атиумът е в основата на имперската икономика. Контролът върху него е един от начините лорд Владетеля да упражнява властта си върху благородничеството. Не успяхме да се доберем до запасите му, но това е почти същото. Ти си благословен идиот… ти си гений!
Келсайър се засмя сухо.
— Приемам и двата комплимента. Инквизиторите посещавали ли са работилницата на Клъбс?
— Не, поне според сведенията на нашите наблюдатели — докладва Доксон.
— Това е добре — рече Келсайър. — Може пък да не са успели да пречупят Марш. В най-добрия случай дори не знаят, че Усмиряващите им станции са разкрити. А сега, ако не възразявате, ще ида да поспя. Утре ни чака доста работа.
— Работа ли? — попита Доксон. — Кел… ние си мислехме, че е време да се откажем. Разпалихме война между Къщите, но плановете ни са разкрити. Не смяташ ли, че постигнахме всичко, което ни е по силите?
Келсайър се усмихна.
— Утре ще поговорим.
— Какво ли е намислил, Сейзед? — попита Вин. Седеше на столчето до огнището в новото им скривалище, докато терисецът приготвяше обяда. Келсайър бе спал цялата нощ и половината от деня.
— Нямам представа, господарке — отвърна Сейзед и опита яхнията на вкус. — Макар че моментът изглежда наистина подходящ да предприемем решителни действия срещу Последната империя.
Вин го погледна замислено.
— Предполагам, че бихме могли да завладеем двореца — нали това искаше Кел? Но ако лорд Владетеля е предупреден, може и да не се получи. Освен това нямаме кой знае колко голяма армия. Хам и Бриз така и не успяха да завършат с вербуването.