Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Дух.
— Келсайър, какво правиш? — попита Вин, щом се приземи до него.
Той забави крачка.
— Реноа и Дух са в първата талига. Министерството вероятно е нападнало конвоя — хората в тези талиги са слугите, помощниците и охраната, която наехме в имението.
„Каналният конвой… — помисли Вин. — Министерството е знаело, че Реноа е измамник. Значи Марш все пак се е пречупил“.
Хам ги настигна запъхтян. Бриз и Доксон бяха по-назад.
— Трябва да действаме бързо! — заяви Келсайър и ускори крачка.
— Кел! — Вин го улови за ръката. — Не можеш да ги спасиш. Охраната е голяма, намираме се посред бял ден в центъра на града. Ще те убият!
Той спря и я погледна. В очите му се четеше разочарование.
— Не разбираш защо е всичко това, нали, Вин? Никога не си разбирала. Веднъж вече ти позволих да ме спреш, на хълма, когато долу се водеше битката. Не и този път обаче. Сега ме остави.
— Но…
Той издърпа ръката си от нейната.
— Вин, все още има някои неща, които трябва да научиш за приятелството. Надявам се някой ден да ги разбереш.
Обърна се и се затича към талигите. Хам профуча покрай Вин — тичаше в друга посока, като разблъскваше хората по пътя си.
Вин стоеше стъписана. Доксон спря до нея.
— Това е безумие — прошепна тя. — Не можем да го направим, Докс. Не сме неуязвими.
— Но не сме и безпомощни — изсумтя той.
Покрай тях притича Бриз и посочи в една странична уличка.
— Ето там, Докс. Трябва ми място, откъдето да мога да виждам войниците.
Обзета от смесица от тревога и срам, Вин затича с тях.
Келсайър хвърли празните стъкленици, чието съдържание бе погълнал, на паважа и излезе на кръстовището да пресрещне затворническите талиги. Зад решетките им бяха натъпкани хора, чиито лица му бяха познати. Прислуга, войници, охрана — някои бунтовници, но повечето съвсем обикновени хора. Никой от тях не заслужаваше да умре.
„Твърде много скаа умряха вече — помисли той, докато разпалваше металите. — Стотици. Хиляди. Стотици хиляди. Не и днес. Никога вече!“
Пусна една монета и скочи във висока дъга. Войниците вдигнаха глави, развикаха се и го засочиха с ръце. Келсайър се приземи точно в средата им.
После Тласна.
Разпали стомана с вик, изправи се и Тласна навън. Избликът на аломантични енергия разхвърля войниците надалече. Телата им се заблъскаха в стените на къщите.
Келсайър се извъртя, Оттласна се от друга група войници и полетя към първата затворническата талига. Блъсна се в нея, разпали стомана и сграбчи металната врата.
Затворниците се отдръпнаха назад. Келсайър изтръгна вратата от пантите с подсилените си от пютриум ръце и я запокити срещу приближаващите се войници.
— Бягайте! — извика на затворниците, скочи и се приземи на улицата. Обърна се.
И се изправи лице в лице с висока фигура, облечена в кафяво расо.
Съществото пред него вдигна ръка, отметна качулката си и стоманените му очи лъснаха.
Инквизиторът се усмихна и Келсайър чу откъм страничните улици да се приближават стъпки. Десетки. Стотици.
— Проклятие! — изруга Бриз, когато войниците започнаха да изпълват площада.
Доксон го дръпна в една странична уличка. Вин ги последва и се притаи в сенките, заслушана във виковете на войниците откъм кръстовището.
— Какво става?
— Инквизитор! — извика Бриз и посочи високата фигура в расо, изправена срещу Келсайър.
„Това е клопка — осъзна ужасено Вин. От съседните улици продължаваха да се изливат войници. — Келсайър, бягай!“
Келсайър се Тласна от един повален стражник, литна назад и се преметна над талигата. Клекна и огледа прииждащите войници. Мътни убийци. До един.
Инквизиторът тупна тежко пред него. Продължаваше да се усмихва.
„Това е същият тип. От предишния път“.
— Къде е момичето? — попита тихо съществото.
— Защо си само ти? — попита на свой ред Келсайър.
Усмивката на съществото се разшири.
— Аз спечелих жребия.
Келсайър разпали пютриум и се метна настрани в мига, когато инквизиторът извади обсидиановата си секира. Площадът продължаваше да се пълни с войници. Откъм талигите долетяха изплашени викове:
— Келсайър! Господарю Келсайър! Помощ!
Келсайър изруга тихо и докато инквизиторът се приближаваше към него, се пресегна, Притегли се към една от талигите и се изстреля във въздуха над група войници. Скочи на земята и хукна към втората талига, за да освободи затворниците. Но когато я наближи, тя се разтресе. Келсайър вдигна глава — и тъкмо навреме, защото от покрива на клетката вече му се зъбеше познатото чудовище със стоманени очи.