Последната империя

Резервното скривалище беше влажна изба само с три помещения и въздухът миришеше на кал и сажди. Чираците на Клъбс бяха заели едната стая.

Бриз стоеше до отсрещната стена, оглеждаше недоволно пръстения под и прашните мебели и не събираше кураж да седне. Вин не го разбираше — така и така беше невъзможно да опази костюма си чист в тази дупка.

Бриз не беше единственият, който приемаше с негодувание самоналоженото им изгнание — някои чираци мърмореха, че предпочитали да ги приберат в Министерството. Но въпреки това през първите два дни никой не излизаше навън, освен ако не беше крайно наложително. Всички осъзнаваха опасността: Марш би могъл да даде на инквизиторите описанията им.

Бриз поклати глава.

— Господа, може би е време да приключваме с тази операция. Доста се постарахме и въпреки случилото се с армията, която успяхме да съберем, мисля, че свършихме отлична работа.

Доксон въздъхна.

— Какво пък, и без това няма да изкараме дълго на спестяванията си — особено ако Кел продължава да раздава парите ни на скаа. — Той седеше до масата, която бе почти единствената мебел в избата и бе затрупана с неговите бележници, свитъци и записки: беше се постарал да прибере от предишното скривалище всички документи, които биха могли да издадат някаква информация относно плана им.

— Лично аз не бих имал нищо против нещата да се променят — отвърна Бриз. — Всичко това беше много забавно и най-вече нещата, които преживяхме заедно, но да се работи за Келсайър е доста изтощително.

Вин се намръщи.

— Решил си да напуснеш групата?

— Зависи какво ще ни предложи Кел — отвърна Бриз. — Ние не сме като другите банди, които познаваш. Работим за удоволствие, а не защото някой ни нарежда. Стараем се да си вършим работата добре. Печалбите ни са големи, но също и рисковете.

Хам се усмихваше, сплел пръсти на тила си.

— Направо да се чуди човек как станахме част от тази операция. Огромни рискове и нищожна печалба.

— Никаква по-точно — отбеляза Бриз. — Защото вече няма начин да се сдобием с желания атиум. Приказките на Келсайър, че трябва да помагаме на скаа и да сме алтруисти, са много сладки и примамливи, но винаги съм се надявал, че ще получим поне малък дял от съкровищницата.

— Така е — потвърди Доксон и вдигна глава от записките си. — Но дали си заслужаваше? Работата, която свършихме, и нещата, които постигнахме?

Бриз и Хам се замислиха, после кимнаха.

— Точно затова останахме — продължи Доксон. — Кел сам го каза — избрал ни е, защото знае, че имаме съвест. Вие сте добри хора — дори ти, Бриз. И стига си ми се зъбил.

Вин се засмя на познатата задявка. Всички бяха опечалени от смъртта на Марш, но пък бяха хора, които знаеха, че въпреки загубите трябва да продължават. В известен смисъл те наистина бяха като скаа.

— За войната между Къщите — подхвърли замислено Хам. — Колко благородници вече са загинали според вас?