Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Келсайър изруга и се снижи. Стрелците се прицелиха, очевидно готови да открият безразборен огън по тълпата. Щяха да убият и някои от своите, но основната им цел бяха бягащите затворници.
Келсайър стъпи на паважа, протегна ръка и Притегли няколко пречки от клетката, която бе разрушил. Те полетяха към него, а той разпали едновременно стомана и желязо и ги запрати с всичка сила към стрелците. Те захвърлиха лъковете и се разбягаха ужасено.
Келсайър се огледа.
„Къде се скри онази твар?“
Намираше се сред същински хаос. Едни се биеха, други бягаха, трети лежаха — ранени или мъртви, повечето заобиколени от атиумни сенки. Последните само объркваха картината още повече.
Пристигаха нови отряди имперски войници. Мнозина от хората на Хам бяха повалени, останалите отстъпваха — за щастие бе достатъчно да захвърлят оръжията и щяха да се смесят с тълпата. Келсайър се безпокоеше повече за последната неразбита затворническа талига — тази, в която бяха Реноа и Дух: хората на Хам разбиваха клетките от последната напред и за да се доберат до Реноа, трябваше да минат покрай още пет талиги.
Хам очевидно нямаше намерение да си тръгне, докато Дух и Реноа не бъдат освободени. Там, където се биеше той, бунтовниците лесно удържаха положението. Имаше съвсем конкретна причина Пютриумните ръце да бъдат наричани Главорези — в тяхната бойна техника нямаше изкусност, нито хитроумни Стоманени тласъци и Железни притегляния. Хам атакуваше с груба сила и бързина, поваляше войниците наред и водеше неотклонно отряда си от петдесетина души към последната талига. Когато я наближиха, пое боя с противника върху себе си, а хората му разбиха катинара.
Келсайър се усмихна гордо, без да спира да се оглежда за инквизитора. Хората му не бяха много, но имперските войници явно бяха изплашени от решимостта им.
„Ето какво става, когато все пак успееш да ги убедиш да се бият. Това се крие дълбоко в тях. Само че е трудно да го освободиш…“
Реноа скочи от талигата, отстъпи встрани и почна да измъква прислужниците от клетката. Изведнъж от тълпата изхвърча добре облечен мъж и го улови за рамото.
— Къде е Валет? — викна Елънд Венчър и изпълненият му с отчаяние глас долетя до подсиления от калай слух на Келсайър. — В коя клетка е?
„Хлапе, започваш да ме ядосваш“ — помисли Келсайър, проправи си с Тласък път през войниците и затича към талигата.
Изведнъж пред него се появи инквизиторът — излетя иззад група войници и скочи върху клетката, стиснал две обсидианови секири. Погледна Келсайър, усмихна се, скочи на паважа и заби едната в гърба на Реноа.
Кандрата подскочи и очите му се изцъклиха. Инквизиторът се извъртя към Елънд. Може би го смяташе за член на семейство Реноа. Или не го беше грижа кой е.
Келсайър се поколеба само за миг.
Инквизиторът вдигна секирата за удар.
„Тя го обича“.
Келсайър разпали стомана, раздуха я, докато гърдите му не се нагорещиха като самите Саждиви кратери, Тласна войниците зад гърба си — разхвърли ги с дузини назад и полетя към инквизитора. Сблъска се с него в мига, когато той стоварваше секирата.
Тя отлетя на калдъръма. Келсайър сграбчи инквизитора за гърлото, събори го на земята и започна да стиска с подсилените си от пютриума ръце. Инквизиторът го улови за китките и отчаяно се замъчи да се освободи.
„Марш беше прав — помисли Келсайър. — Това същество се страхува за живота си. Значи може да бъде убито!“
Инквизиторът изхриптя, металните глави на шиповете в очите му лъщяха само на сантиметри от лицето на Келсайър.
— Валет е добре! — извика Келсайър на Елънд. — Не беше на ладията на Реноа! Бягай!
Елънд го погледна смаяно, но в същия момент се появи един от телохранителите му и го издърпа настрани.
„Не мога да повярвам, че току-що спасих благородник — помисли Келсайър, без да отпуска хватката на гърлото на инквизитора. — Дано да си ми благодарна за това, момиче“.
Бавно, с нарастваща сила, инквизиторът раздалечаваше ръцете му. На устните му отново се появи усмивка.
„Толкова са силни!“
Инквизиторът избута Келсайър назад, след това се Притегли към един войник и се плъзна върху хлъзгавия паваж. Блъсна се в един труп, претърколи се през него, преметна се във Въздуха и скочи на крака. Шията му бе покрита с алени петна от пръстите на Келсайър, но усмивката не слизаше от лицето му.
Реноа рухна с въздишка на земята. Секирата продължаваше да стърчи от гърба му.
— Келсайър! — изкрещя Хам от тълпата.