Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Вратата леко се открехна. Гилер подаде глава през цепката.
— Побързай, Гилер — високо прошепна тя.
Той се пъхна вътре. Подаде отново глава навън, оглеждайки коридора в двете посоки, след това затвори вратата. Погледна я.
— Донесе ли хляба?
Тя кимна.
— Тук е — измъкна един вързоп изпод стола и го постави на столчето за крака. — Взех една кърпа и го увих в нея, за да не може да го види някой.
— Добро момиче — усмихна се той и се обърна на другата страна.
Тя също му се усмихна, после се намръщи.
— Трябваше да го открадна. Никога преди не съм крала.
— Уверявам те, Рейчъл, че е с благородна цел — той гледаше кутията.
— Гилер, Принцеса Вайълит ще дойде тук.
Той се обърна към нея с широко отворени очи.
— Кога?
— Каза, че след като направи пробата за новата си рокля. Тя е доста туткава, така че може и да мине малко време, но може и да стане бързо. Тя обича да пробва скъпоценностите и да се гледа в огледалото.
— По дяволите! — прошепна Гилер. — Нищо на този свят не се постига лесно. — Той отново се обърна и взе кутията на Кралицата от мраморната й поставка.
— Гилер! Не бива да пипаш това! То е на Кралицата!
Изглеждаше малко ядосан, когато я погледна.
— Не! Не е! Само почакай и ще ти обясня всичко.
Той постави кутията на столчето до хляба. Ръката му зарови в мантията и извади от нея друга кутия.
— Как изглежда? — усмихнат с половин уста, той я поднесе пред очите й.
— Съвсем същата!
— Добре — сложи я на поставката, където стоеше истинската кутия, после седна на пода до Рейчъл. — А сега ме слушай много внимателно, Рейчъл. Нямаме много време, а е изключително важно да разбереш това, което ще ти кажа.
По изражението на лицето му тя разбра, че говори наистина сериозно. Кимна.
— Обещавам, Гилер.
Той положи ръка върху кутията.
— Тази кутия е магическа и не принадлежи на Кралицата.
Рейчъл се намръщи.
— Така ли? А чия е тогава?
— Сега няма време да ти обяснявам това. Може би ще ти разкажа, когато сме далеч оттук. Важното е, че Кралицата е лош човек — Рейчъл кимна; знаеше, че това е вярно. — Тя обезглавява хората само защото така й е хрумнало. Не се интересува от никой друг освен от себе си. Тя притежава власт. Властта означава, че може да прави каквото си пожелае. Тази кутия притежава магия, която я прави още по-силна. Това е причината Кралицата да се сдобие с нея.
— Разбирам. Също както властта на Принцесата, която може да ми удря шамари, да ми офъка грозно косата и да ми се присмива.
Той кимна.
— Точно така. Много добре, Рейчъл. Сега. Има един човек, който е дори по-лош от Кралицата. Казва се Мрачният Рал.
— Татко Рал? — погледна го тя объркана. — Всички казват, че той е добър. Принцесата казва, че той е най-добрият човек на земята.
— Принцесата казва също, че не прави мазни петна върху роклята си — повдигна той вежда.
— Това не е вярно.
Гилер постави ръце на раменете й много нежно.
— Слушай ме много внимателно. Мрачният Рал е най-злият човек, който се е раждал някога. Той е причинил злини на повече хора, отколкото Кралицата изобщо може да си помисли. Той е толкова жесток, че убива дори деца. Знаеш ли какво означава това да убиеш някого?
Тя се натъжи, почувства страх.
— Това означава да ти отсекат главата или нещо такова, от което да умреш.
— Да. И точно както Принцесата ти се присмива, когато те удари, Мрачният Рал се смее, когато убива хора. Нали знаеш как се държи Принцесата по време на вечеря, когато е с всички изискани господа и дами, тогава е толкова приятна и учтива? Но когато остане насаме с теб, те удря?
Рейчъл кимна; в гърлото й беше заседнала буца.
— Тя не иска те да разберат колко е жестока всъщност.
Гилер вдигна пръст във въздуха.
— Точно така! Ти си много умно момиче! Е, и с Татко Рал е същото. Той не иска хората да разберат колко жесток е всъщност и затова може да бъде много мил, да прави така, че да изглежда като най-добрия човек на света. Каквото и да правиш, Рейчъл, стой настрана от него, ако можеш.
— Ще стоя, разбира се.
— Но ако те заговори, отвърни му учтиво, не му показвай, че знаеш. Не бива хората да разберат всичко, което знаеш. Така си в безопасност.
Тя се усмихна.
— Също като Сара. Аз не казвам на никой за нея и така те не могат да ми я вземат. Така тя е в безопасност.