Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Какво ще каже жена ти? — промърмори Фелисин.
— Вдовец съм, уви. Прескъпата ми женица си отиде през Портите на Качулатия има-няма преди година. Животът й бе пълен и щастлив, мога да кажа, и това безкрайно ме утешава. Ах, де да можеше духът й да се вдигне, та да те утеши с благите си уверения, скъпа.
Шишчетата с мръвки тапу зацвърчаха върху печката.
— Маг — каза Навал, — отворил си Лабиринта си. Кажи ми какво виждаш? Дал ли съм някакъв повод за недоверие?
— Не, търговецо — отвърна Кълп. — И не виждам нищо опасно — но заклинанията, които ни обкръжават, са от Висша направа… впечатлен съм.
— Само най-доброто за самозащита, разбира се.
Изведнъж земята затрепери и нещо огромно натисна с кафявото си четинесто рамо сферата срещу Фелисин. Рамото на звяра бе на височина почти три разтега. След миг чудовището изръмжа и се отдръпна.
— Зверове! Същинска напаст са из тая пустош! Ала не бойте се, никой не ще надвие преградите ми. Призовавам към спокойствие.
„Спокойна съм, много съм спокойна. Най-сетне сме в безопасност. Нищо не може да стигне до нас…“
Дълги като пръсти нокти раздраха ивица по мъгливата стена на кълбото, изригна яростен рев и разтърси въздуха.
Навал скочи — невероятно бързо.
— Назад, проклет да си! Махай се! Едно по едно!
Тя примигна. „Едно по едно?“
Сферата засия и раздраното по нея се затвори. Привидението зад стените й отново изрева, този път в явно безсилие. Ноктите раздраха нова пролука, която зарасна веднага щом се появи. Някакво туловище се блъсна в преградата, отдръпна се, засили се отново.
— В безопасност сме! — извика Навал, лицето му беше потъмняло. — Няма да успее, колкото и да е упорито! Но все пак как ще спим при тази врява!
Кълп пристъпи към търговеца и той неволно се дръпна крачка назад. След това магът се извърна към обзетия от решимост натрапник.
— Това е соултейкън. Много силен…
От мястото, където седеше Фелисин, всичко, което последва, бе като плавен поток, като танц, почти граничещ с изящество. Веднага щом Кълп извърна гръб към търговеца, Навал сякаш се замъгли под яркоцветните си копринени одежди, а кожата му потъмня до лъскава черна козина. Лъхна силна, лютива миризма, надмогнала лимоновото благоухание. И се изля порой от плъхове.
Хеборик изкрещя предупредително, но вече беше късно. Плъховете се закатериха по Кълп и го покриха напълно, като кипнало черно наметало, не десетки, а стотици.
Писъкът на мага отекна глухо. След миг грамадата уродливи твари сякаш се изду и тежестта й смъкна Кълп на земята.
Четиримата носачи се бяха скупчили в единия край и гледаха мълчаливо.
Хеборик се хвърли сред масата от плъхове и призрачните му ръце замятаха парцали от пламък, едната нефритовозелени, другата — ръждивочервени. Гадините изгаряха и се овъгляваха. Но гъмжилото беше безкрайно, още и още безмълвни твари се катереха едни връз други, разстилаха се на вълни по земята.
Разсипаха се от мястото, където беше паднал Кълп, и за миг Фелисин успя да зърне купчината влажни кокали и едно опърпано наметало. Не можа дори да го осъзнае.
Соултейкън отвъд преградите връхлиташе с ярост. Разкъсаните рани се затваряха все по-бавно. През една от тях загреба мечешка лапа, широка колкото кръста й.
А плъховете се надигнаха в кипяща грамада, за да се излеят върху Хеборик. Бившият жрец залитна назад, без да спира да крещи.
Една ръка стисна Фелисин за яката и я дръпна нагоре с все сила.
— Докопай го и бягай с него, момиче.
Замаяна, тя се извърна рязко и видя пред себе си обруленото от вятъра лице на Баудин. В другата си ръка държеше четири от горящите фенери.
— Бягай, проклета да си!
Блъсна я към бившия жрец, който продължаваше да залита назад, с кипящия пред него порой от черни гадини. Зад Хеборик два мечешки тона тресяха преградата.
Баудин скочи покрай Хеборик и тресна в земята един от фенерите. Маслото се разля и лумна в съскащи пламъци.
От плъховете изригна влудяващ писък.
Четиримата слуги се давеха от смях.
Кипящата черна купчина се свлече върху Баудин, но не можа да го събори като Кълп — той размахваше фенерите и ги трошеше. Огън изригваше около него. След миг самият той и стотици плъхове бяха погълнати от пламъците.
Фелисин се добра до Хеборик. Старецът беше плувнал в кръв от безбройните малки рани. Незрящите му очи сякаш се бяха съсредоточили върху някакъв вътрешен ужас, не по-малък от този пред очите й. Тя стисна ръката му и го задърпа.