Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Фелисин го изгледа с присвити очи. „Това трябва да е лъжа.“
— Е, добре — въздъхна домакинът им. — Богове подземни, та аз все още не съм ви се представил! Името ми е Навал Ебур, скромен търговец от Свещения град Пан’поцун. А с кои имена искате да ви знаят вас тримата?
„Странна формулировка.“
— Аз съм Кълп.
— Хеборик.
Фелисин си замълча.
— Девойчето ни е свенливо — каза Навал и пълните му устни се изкривиха в усмивка.
Кълп приклекна до дървеното ковчеже, дръпна резето и вдигна капака.
— Бялата глинена купа с восъчния печат — каза търговецът.
Вятърът стенеше някак далечен, охреният прах бавно се слягаше около тях. Хеборик, незагубил все още дарбата си на усет, заменила зрението му, седеше на един обрулен от пясъците балван. Широкото му чело бе леко сбръчкано, татуировките по тялото му бяха посивели под булото на прахта.
Кълп пристъпи до Фелисин с глинената купа в ръка.
— Целебен мехлем е — потвърди той. — И наистина е много силен.
— Защо вятърът не разкъса и твоята кожа? Ти нямаше защитата на Хеборик…
— Не знам, дете. Бях разтворил Лабиринта си… може би се е оказало достатъчно.
— А защо не разшири влиянието му и около мен?
— Мислех, че съм го направил — каза той и извърна очи.
Балсамът се оказа прохладен и сякаш попи болката. Тя видя как под безцветната му патина отново изникна кожа. Кълп я заразтрива там, където не можеше да стигне сама, и след половин купа и последните болезнени жегвания изчезнаха. Изведнъж усетила непреодолима умора, Фелисин седна на пясъка.
Пред лицето й се появи чаша с откършено столче. Навал й се усмихна.
— Това ще те съвземе, девойче. Плавното му течение ще понесе ума ти отвъд страданието, в най-благословения поток на живота. Вземи, отпий, миличко. Предълбоко съм загрижен за благополучието ти.
Тя пое чашата.
— Защо? Защо си загрижен предълбоко?
— Човек с богатство като моето може да ти предложи много, дете. Всичко, което ми дариш драговолно, ще е награда за мен. И знай, аз съм преобичлив.
Тя отпи глътка от стипчивото студено вино.
— Така ли?
Той й кимна строго, очите му лъснаха под гънките на тлъстата плът.
— Обещавам ти.
„Гуглата ми е свидетел, бих могла да свърша и по-зле. Богатства и лукс, безгрижие и угаждане на всякакви капризи. Дъранг и вино. Възглавници, на които ще лежа…“
— Долавям в теб благоразумие, миличко — каза Навал, — тъй че няма да настоявам. Не, ще те оставя сама да избереш вярната посока.
Разпънаха постели. Един от слугите възкресенци разпали лагерната печка, останките от единия му ръкав междувременно се подпалиха и задимяха — малка подробност, за която никой не спомена.
Вечерният мрак се спусна бързо. Навал се разпореди да запалят фенери и да ги поставят на коловете, в кръг около бивака. Един от оживелите трупове стоеше до Фелисин и допълваше чашата й след всяка глътка. Плътта на създанието изглеждаше оглозгана. По бледите му ръце зееха дълбоки сухи рани. Всичките му зъби бяха изпадали.
Фелисин го погледна отдолу и едва се сдържа да не потръпне от погнуса.
— А ти как умря? — попита тя сардонично.
— Ужасно.
— Но как?
— Забранено ми е да казвам повече. Издъхнах ужасно, смърт, неотстъпваща на кошмарите на самия Гугла. Беше дълго, ала бързо, цяла вечност, продължила миг. Бях изненадан, ала разбирах. Нищожна болка, ала непоносима, порой от мрак, ала ослепително…
— Добре, добре. Разбрах какво има предвид господарят ти.
— Ще разбереш, я.
— Спокойно, дете — каза Кълп. — Гледай да не полудяваш, дете.
— Че защо? Не ме е споходило все още, нали? — сопна се тя, пресуши чашата и я вдигна да я напълнят. Главата й се въртеше, крайниците й сякаш се рееха безтегловни. Слугата разля вино по ръката й.
Навал се беше върнал на широкия си, отрупан с възглавнички стол и наблюдаваше тримата си гости с доволна усмивка.
— Смъртна компания. Ех, колко по-различно е! — захъхри той. — Толкова съм доволен, толкова е хубаво да се потопи човек в светските нещица. Я ми кажете, накъде сте се запътили? Какво ви тласна в това толкова опасно пътуване? Бунтът? Наистина ли е толкова кървав, колкото чух да се мълви? Уви, подобна несправедливост винаги се възмездява изцяло. Боя се, че този урок е забравен.
— Никъде не отиваме — каза Фелисин.
— Дали бих могъл да ви убедя да преосмислите избраната си цел, тогаз?
— Предлагаш ни закрила? Колко може да се разчита на нея? Какво ще стане, ако срещнем разбойници или нещо по-лошо?
— Косъмче няма да падне от главите ви, скъпа. Човек, който се занимава с чародейство, разполага с много средства в защита на драгоценната си особа. Неведнъж в многото ми пътувания са ми досаждали нечестиви глупци. Спиран съм бил понякога, да, но всички се отказват, след като ги надаря с разум. Мила моя, но ти наистина спираш дъха — тази гладка, медена от слънцето кожица е балсам за очите ми.