Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин вървеше край камари кости и клони, обрасли с мъх. Над една купчина се кълбяха духчета на загниването и духчета на живота. Малките зелени точки проблясваха около ластарите, които някак неуместно бяха покарали от мъртвите.
— Искам да победя убиеца — отговори Каладин и сам се изненада на силата на чувствата си.
— Защо?
— Защото работата ми е да защитавам Далинар.
Сил поклати глава.
— Не е това.
— Какво? Да не мислиш, че си станала толкова добра в разгадаването на човешките помисли?
— Не на всички хора. Само на твоите.
Каладин изсумтя и внимателно заобиколи някаква тъмна локва. Нямаше да е хубаво да прекара остатъка от деня с мокри ботуши. Новият чифт не беше достатъчно непромокаем.
— Може би искам да победя убиеца, защото той е виновен за всичко това. Ако не беше убил Гавилар, Тиен нямаше да постъпи в армията и аз нямаше да го последвам. Тиен нямаше да умре.
— Да не мислиш, че Рошоне нямаше да намери друг начин да отмъсти на баща ти?
Рошоне беше градоначалник в родното място на Каладин, в Алеткар. Пращането на Тиен във войската беше неговото дребнаво отмъщение, задето бащата на Каладин не се показа достатъчно добър лекар и не спаси сина му.
— Сигурно щеше да направи нещо друго — призна Каладин. — И все пак, убиецът заслужава смъртта си.
Той чу другите, преди да стигне при тях; гласовете им отекваха в приличното на пещера дъно на пропастта.
— Опитвам да обясня, че никой не задава правилните въпроси — чу се гласът на Сигзил с неговия учен азирски изговор. — Наричаме паршендите диваци и всеки казва, че не са виждали хора до деня, в който се натъкнали на експедицията на алетите. Ако това е вярно, каква буря тогава им е довяла убиец шин? При това убиец шин, който е Повелител на стихиите, не по-малко.
Каладин пристъпи в светлината на техните сфери, пръснати по дъното. То беше прочистено след последното слизане на Каладин тук. Сигзил, Скалата и Лопен го очакваха, седнали на големи камъни.
— Да не би да внушаваш, че Убиецът в бяло всъщност не е работил за паршендите? — попита той. — Или че паршендите лъжат, че са били напълно откъснати от света?
— Нищо не внушавам. Моят учител ме научи да задавам въпроси и аз това правя. В цялата работа има нещо безсмислено. Народът шин ненавижда чужденците до крайност. Шин рядко напускат родината си и нито един от тях не служи като наемник. А сега този се е заловил да избива кралете? С Меч? И още ли работи за паршендите? Ако е така, защо чакаха толкова дълго, преди отново да го пратят срещу нас?
— Има ли значение за кого работи? — попита Каладин и вдъхна Светлина.
— Има, разбира се — отвърна Сигзил.
— Защо?
— Защото това е въпрос — докачи се Сигзил. — Пък и ако установим кои са истинските му господари, можем да добием представа за тяхната цел. Като знаем това, ще ни бъде по-лесно да го победим.
Каладин се усмихна, после опита да тича нагоре по стената.
Падна на гръб и въздъхна.
Над него се приведе главата на Скалата.
— Забавно за гледане. Обаче това нещо, сигурен ли си, че действа?
— Убиецът вървеше по тавана — обясни Каладин.
— Убеден ли си, че не е правил като нас? Да е залепвал предмети с помощта на Светлината? — усъмни се Сигзил. — Може да е поръсил тавана със Светлина, после да е скочил и да е залепнал там.
— Не — отговори Каладин и от устните му се отдели Светлина. — Той скочи нагоре и се приземи на тавана. После притича надолу по стената и някак запрати Адолин към тавана. Принцът не залепна, той падна нагоре. — Каладин наблюдаваше как Светлината му се издига и изчезва. — И накрая убиецът… излетя.
— Ха! — обади се Лопен от своя камък. — Знаех си. Щом разучим тая работа, кралят на цял Хердаз ще ми рече: „Лопен, ти светиш и това е впечатляващо. А при това можеш и да летиш. Ето защо давам да се ожениш за дъщеря ми.“
— Кралят на Хердаз няма дъщеря — уточни Сигзил.
— Няма ли? Значи са ме лъгали през цялото време!
— Нима не познаваш кралското семейство у вас? — попита Каладин.
— Гон, не съм стъпвал в Хердаз от пеленаче. Напоследък в Алеткар и Я Кевед има толкова хердазийци, колкото и в старата родина. Гръм да ме удари, че аз съм си алет! Само дето не съм толкова висок и толкова кисел.
Скалата подаде ръка на Каладин и му помогна да стане. Сил се бе настанила на стената.
— Знаеш ли как става това? — попита я Каладин.
Тя поклати глава.