Сияйни слова

Палона я отведе в хубаво жилище в източното крило. Стаите бяха бели и богато обзаведени. Яките каменни стени и подове се омекотяваха от копринени драперии и дебели килими. Надали заслужаваше подобен разкош.

Май не трябва да се чувствам така, каза си Шалан, докато Палона проверяваше дали в шкафа има хавлии и спално бельо. Сгодена съм за принц.

Ала разкошната обстановка ѝ напомни за баща ѝ. Дантелите, скъпоценностите, коприната, които той ѝ подаряваше в опит да я накара да забрави за… отминалите времена…

Шалан примигна и се обърна към Палона, която ѝ говореше нещо.

— Извинете?

— Слугите — обясни Палона. — Имаш ли прислужница?

— Не, но имам осемнадесет войника и петима роби.

— Които ще ти помагат да се преобличаш?

Шалан се изчерви.

— Имам предвид, че бих искала те да бъдат настанени, ако можете да уредите това.

— Мога — ведро отговори Палона. — Даже мога да намеря за тях нещо смислено за вършене. Приемам, че ще искаш да им се плаща от твоята издръжка. Както и на прислужницата, която ще ти предоставя. Храната се сервира на втората камбана, по пладне и на десетата камбана. Ако искаш нещо в друг час, попитай в кухните. Готвачът може и да те наругае — стига да успея да го придумам да се върне. Имаме дъждовна цистерна, затова обикновено има течаща вода. Ако искаш топла вода за баня, на момчетата ще им трябва около час да подгреят.

— Течаща вода? — нетърпеливо попита Шалан. За пръв път беше видяла такова нещо в Карбрант.

— Дъждовна цистерна — уточни Палона и посочи нагоре. — При всяка буря се пълни, а формата ѝ е такава, че задържа крема. Не я ползвай до пладне в деня след бурята, защото тогава водата още е кафява. А ти изглеждаш доста развълнувана от всичко това.

— Прощавайте. Нямахме такива неща в Я Кевед.

— Добре дошла в цивилизацията. Вярвам, че си оставила тоягата и набедрената препаска пред портите. А сега нека ти потърся прислужница.

Дребничката жена тръгна да излиза.

— Палона? — обади се Шалан.

— Кажи, дете?

— Благодаря Ви.

Палона се усмихна.

— Ветровете са свидетел, че не си първата, която той води вкъщи. Някои даже останахме.

Палона излезе.

Шалан приседна на бялото плюшено легло и потъна почти до шията. От какво беше направено? Въздух и пожелания? Струваше ѝ се разкошно.

Потропвания известиха пристигането на слугите със сандъците в нейната дневна — нейната дневна. Излязоха след миг и затвориха вратата. За пръв път от много време насам Шалан установи, че не се налага да се бори за оцеляване или да се тревожи, че някой от спътниците ѝ може да я убие.

Затова заспа.