Панаир на суетата (роман без герой)

Отнемаше й много време да къпе и облича този малък джентълмен, да го извежда на бърза разходка сутрин преди закуска и преди старият татко да тръгне за «работа», да му прави най-чудесни дрешки, за която цел пестеливата вдовица нарязваше и преправяше всяко по-хубаво парче от дрехите, които бе носила след женитбата си. Защото сега (за голям яд на майка й, която предпочиташе хубави дрехи, особено след сполетялото ги нещастие) мисис Озбърн винаги се обличаше само в черно, като си слагаше сламена шапка с черна панделка. Също така тя трябваше да отделя време и за майка си, и за стария си баща. Беше се потрудила да научи крибидж и всяка вечер, когато той не отиваше в клуба си, тя играеше с него. Пееше му, когато той имаше настроение за това, и то беше добър знак, тъй като старият неизменно потъваше в сладък сън, докато траеше музиката. Тя му пишеше безбройните писма, проспекти и всякакъв вид търговски книжа. Съобщенията, с които се осведомяваха бившите познати на стария джентълмен, че той е станал комисионер на фирмите «Черният диамант» и «Въглища без пепел» и че може да снабдява приятелите си и всички клиенти въобще с най-хубавите въглища, по толкова лири стерлинги единият тон и т.н., бяха написани с нейния почерк. Едничкото нещо, което той правеше, беше да сложи на циркулярите своя претрупан със завъртулки подпис и да ги адресира с треперливия си чиновнически почерк. Едно от тези писма бе изпратено на майор Добин посредством господа Кокс и Гринууд; но тъй като по това време майорът беше в Мадрас, той нямаше особено голяма нужда от въглища. Но Уилям знаеше чия ръка е написала проспекта. Велики боже! Какво ли не би дал да можеше да я хване в своята! Пристигна втори проспект, който осведомяваше майора, че «Дж. Седли и сие», с представителство в Опорто, Бордо и Сен Мери, са в състояние да предложат на приятелите си и на клиентите най-хубавите и най-известни видове вина и ликьори на умерени цени и при изключително добри условия. Като възприе това предложение, Добин пламенно се зае да увещава губернатора, военния комендант, съдиите, полковете и всички, които познаваше в правителствените учреждения, и изпрати на «Седли и сие» такива поръчки за вино, които напълно смаяха мистър Седли и мистър Клеп, играещ ролята на сие в предприятието. Но след тази неочаквана сполука, която накара клетия стар Седли да си мисли как ще основе предприятия в Сити, с цял полк чиновници, как ще има собствен док и представителства по целия свят, вече не пристигнаха никакви други поръчки. По-раншният вкус на стария джентълмен към вината бе изчезнал; проклятията на Добиновите сътрапезници се сипеха върху му за лошите напитки, които той бе станал причина да се появят на обедната им маса; и той откупи голяма част от виното и го продаде публично, с голяма загуба. А що се отнася до Джоз, който по това време бе повишен и заемаше по-важна длъжност в правителствения кадър в Калкута, той просто побесня от ярост, когато пощата му донесе цял куп такива вакханалски проспекти заедно с частно писмо от баща му, който му казваше, че много разчитал на него в това начинание и затова му е изпратил известно количество отбрани вина, като е теглил чекове за негова сметка за стойността на същите. Но както Джоз не искаше да помислят стария Седли за палач, така също в никакъв случай не желаеше и да предположат, че неговият баща, бащата на Джоз Седли, член на финансовата комисия в Калкута, е търговец на вино, който моли за поръчки, затова презрително отказа да плати сметката и надменно препоръча на стария джентълмен да си гледа само собствената работа. И тъй чековете трябваше да се изплатят от «Седли и сие» със сумата, получена от мадраската спекулация и с малката част от спестяванията на Амелия.