Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Но какво общо имат мистър Норел и желанията му с мен? Аз не съм подписвал договора. Сигурно знаете, че не съм сам в начинанието си. Сега имам приятели.
— Това е вярно — каза Чайлдърмас леко развеселен. — И мисис Ленъкс е много богата, делова и предприемчива жена. Но има ли приятели във всяко министерство на кабинета като мистър Норел? Има ли същото влияние като него? Спомнете си Ученото общество на магьосниците, мистър Сегундус! Спомнете си как го унищожихме!
Чайлдърмас изчака няколко секунди и тъй като разговорът очевидно беше приключил, закрачи към обора.
След пет минути се появи на едър дорест кон. Мистър Сегундус стоеше в предишната си поза: със скръстени ръце, вторачен в каменната настилка.
Чайлдърмас сведе поглед към него.
— Съжалявам, че трябваше да свърши така, сър. И все пак не всичко е загубено, нали? Тази къща е еднакво подходяща за всякакво училище, не непременно за магьосническо. Като ме гледате, може и да не предполагате, но аз съм изискан човек с широк кръг от познанства сред високопоставените хора. Направете друго училище и следващия път, когато чуя някой лорд или дама да търси подобно заведение за малките си наследници, ще ги изпратя при вас.
— Не искам да правя друго училище! — сърдито отсече мистър Сегундус.
Чайлдърмас го изгледа с кривата си усмивка и се отдалечи.
Мистър Сегундус отиде в Бат и уведоми покровителката си за неприятната ситуация. Тя дълбоко се възмути, че някакъв джентълмен, когото никога не е виждала, си позволява да й казва какво бива и какво не бива да прави. Мисис Ленъкс написа гневно писмо на мистър Норел. Не получи отговор, но изведнъж банкерите, адвокатите и деловите й партньори започнаха да получават странни писма от вископоставени познати, пълни със загатнати оплаквания по повод училището на мистър Сегундус. Един от банкерите — заядлив и неотстъпчив старец — има неблагоразумето публично (във фоайето на Камарата на общините) да зададе въпроса какво го засяга някакво си училище за магьосници в Йоркшир. В резултат на това няколко дами и господа — приятели на мистър Норел — изтеглиха авоарите си от банката му.
Няколко вечери по-късно в гостната на мисис Хънифут в Йорк мистър Сегундус седеше оклюмал и се жалваше:
— Сякаш ме преследва зла съдба, размахва пред очите ми примамливи трофеи и след това отново си ги прибира.
Мисис Хънифут съчувствено зацъка с език, потупа го по рамото и занарежда същата осъдителна тирада по адрес на мистър Норел, с която през последните девет години утешаваше както мистър Сегундус, така и мистър Хънифут: а именно, че мистър Норел е особен джентълмен с множество капризи и приумици и че тя изобщо не го разбира.
— Защо не напишете на мистър Стрейндж? — изведнъж предложи мистър Хънифут. — Той ще знае какво да направи.
Мистър Сегундус вдигна глава.
— О, знам, че мистър Стрейндж и мистър Норел се разделиха, но въпреки това не бих искал да ставам причина за разпра помежду им.
— Глупости! — възкликна мистър Хънифут. — Не четохте ли последните броеве на „Съвременния магьосник“? Стрейндж иска точно това — да намери нещо в магията на Норел, което открито да нападне и по този начин да срути цялото здание на репутацията му. Повярвайте ми, той ще ви бъде задължен за предоставената възможност. Знаете ли, Сегундус, колкото повече мисля, толкова повече одобрявам тази идея!
Мистър Сегундус се съгласи.
— Нека само се посъветвам с мисис Ленъкс и ако тя не възразява, непременно ще направя както предлагате!
Невежеството на мисис Ленъкс по отношение на последните магически събития беше смайващо. Освен името и факта, че е свързан по някакъв начин с херцог Уелингтън, тя знаеше за Джонатан Стрейндж съвсем малко. Но мисис Ленъкс побърза да увери партньора си, че ако мистър Стрейндж не понася мистър Норел, отношението й към първия може да бъде единствено благосклонно. И така, на 20 декември мистър Сегундус изпрати на Стрейндж писмо, в което му съобщаваше за действията на Гилбърт Норел срещу училището в Стеъркрос Хол.
За съжаление, вместо да скочи в защита на мистър Сегундус, Стрейндж дори не му отговори.
42
СТРЕЙНДЖ РЕШАВА ДА НАПИШЕ КНИГА
Юни — декември 1815 година
ЛЕСНО МОЖЕМ ДА СИ ПРЕДСТАВИМ с какво задоволство мистър Норел посрещна новината, че със завръщането си в Англия мистър Стрейндж е отишъл право в Шропшир.