Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Тя има голям късмет, че ви е открила! — заяви мистър Хънифут. — Защото кой по-добре от вас би ръководил училище за магьосници? Никой!
— И в края на краищата — разсъждаваше мисис Хънифут — за какво друго би могла да използва парите си? Бедната бездетна дама!
Мистър Хънифут беше убеден, че съдбата на мистър Сегундус е решена. Оптимизмът му не позволяваше да мисли другояче. Но все пак той бе живял достатъчно дълго на света, за да придобие трезви делови навици, затова каза на мистър Сегундус, че трябва да разпитат за мисис Ленъкс, да разберат коя е и дали наистина е толкова богата, колкото изглежда.
Те писаха до един приятел на мистър Хънифут, който живееше в Бат. За щастие, мисис Ленъкс беше добре известна с богатството си дори в града, който бе любимо място на богатите и високопоставените хора. Говореше се, че богата по рождение, тя се омъжила за още по-богат съпруг. Съпругът й починал млад, но това не я огорчило особено, защото й дало възможност да проявява на воля действения си темперамент и съобразителността си. Мисис Ленъкс увеличила богатството си с добри инвестиции и грижливо управление на земите и имотите си. Прочула се със своята дързост и решителност, с многото си благотворителни начинания и с топлотата в отношенията с приятелите си. Тя имала къщи във всички части на кралството, но живеела основно в Бат с компаньонката си мисис Блейк.
Междувременно мисис Ленъкс задаваше същите въпроси за мистър Сегундус и вероятно остана доволна от отговорите, защото го покани в Бат, където обсъдиха и бързо взеха решение за всички подробности около бъдещото училище.
Следващите месеци преминаха в ремонтиране и подготвяне на Стеъркрос Хол. Покривът течеше, два комина бяха запушени и част от кухнята беше рухнала. Мистър Сегундус се ужаси, когато научи колко ще струва всичко.
Той пресметна, че ако не почисти втория комин, използва стари селски пейки и дървени столове, вместо да купува нови мебели, и ограничи броя на слугите до три, ще спести 60 лири. Писмото му по този повод предизвика незабавен отговор от страна на мисис Ленъкс: според нея мистър Сегундус не харчеше достатъчно. Всички ученици щяха да бъдат от добри семейства, щяха да разчитат на топлина и удобства. Тя го посъветва да наеме прислуга от девет души плюс иконом и френски готвач. Настоя да се сменят всички мебели в къщата и избата да се зареди с хубави френски вина. Приборите за хранене, пишеше мисис Ленъкс, трябва да са сребърни, а сервизите — от Уеджууд.
В началото на декември мистър Сегундус получи поздравително писмо от Джонатан Стрейндж, който обещаваше да посети училището идната пролет. Но въпреки всички благопожелания и усилия мистър Сегундус не можеше да се отърси от предчувствието, че училището никога няма да заработи, че ще се случи нещо, което да попречи на начинанието му. Тази мисъл се бе загнездила някъде в дълбините на съзнанието му и той не можеше да направи нищо, за да я потисне.
Една сутрин в средата на декември мистър Сегундус пристигна в Стеъркрос Хол и завари някакъв мъж да седи в непринудена поза на стълбите. Макар да нямаше спомен да го е виждал по-рано, той веднага го позна: мъжът бе въплъщение на лошия късмет, унищожителят на всички надежди и мечти на мистър Сегундус. Посетителят беше облечен в черно палто със старомодна кройка, износено и опърпано като това на мистър Сегундус, а ботушите му бяха опръскани с кал. С дългата си черна коса той приличаше на вестител на съдбата от лоша пиеса.
— Мистър Сегундус, не можете да направите това! — каза той с йоркширски акцент.
— Моля? — попита мистър Сегундус.
— Училището, сър. Трябва да се откажете от тази своя идея за училище!
— Какво? — кресна мистър Сегундус, като храбро се престори, че не знае, че мъжът изрича неизбежната истина.
— Хайде, сър — продължи чернокосият мъж, — познавате ме и знаете, че когато кажа нещо, то става — независимо колко и вие, и аз съжаляваме за това.
— Но вие грешите — не се предаваше мистър Сегундус. — Аз не ви познавам. Поне не помня някога да съм ви виждал.
— Аз съм Джон Чайлдърмас, слугата на мистър Норел. За последно разговаряхме преди девет години край Катедралата в Йорк. Докато се ограничавахте с неколцина ученици, мистър Сегундус, аз си затварях очите. Нищо не казвах и мистър Норел беше в пълно неведение за действията ви. Но редовно училище за подрастващи магьосници — това е друго нещо. Твърде амбициозен сте, сър. Той знае. Той знае и желае незабавно да приключите с тази работа, мистър Сегундус.