Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Същото си помисли, когато си миеше зъбите – за последен път бе използвала четката си за зъби в неговата баня на горния етаж.
А когато се пъхна между белите чаршафи, си спомни как лежи до него, след като той бе влязъл под душа и я бе любил така властно.
Затвори очи и се заслуша в непознатите звуци наоколо: някой говореше на висок глас в паркинга отзад, съседът от горния етаж бе пуснал душа, от другата страна на стената лаеше куче.
Имението на Асейл бе толкова тихо.
– По дяволите – каза тя на глас.
Колко време щеше да мине, преди да престане да сравнява всичко с онова, което бе оставила зад себе си?
Бе досущ както когато изгуби майка си. Месеци след това метрономът на живота ѝ бе задвижван от тонове, свързани с майка ѝ: последния филм, който бяха гледали заедно; нещата, които си бяха купили онзи следобед; последния даден и получен подарък за рождения ден; онази Коледа, която, разбира се, никой дори не подозираше, че ще е краят на традицията.
Тази безмилостна поредица от спомени беше продължила цяла година, докато всички тези годишнини бяха изчерпани до една. Да ги преживее, бе, като да си проправи път през стена, но тя бе успяла, нали така? Продължила бе напред, стъпка по стъпка, докато накрая животът ѝ най-сетне се бе върнал в някакви що-годе нормални релси…
По дяволите. Не биваше да сравнява това, че си бе тръгнала от един наркодилър, със скръбта по жената, която ѝ бе дала живот и която я бе възпитавала, докато баба ѝ не се бе заела с това.
Ала ето че го правеше.
Преди най-сетне да потъне в сън, Сола посегна към нощното шкафче, отвори чекмеджето и сложи Библията на баща си под възглавницата.
Важно бе да поддържа някаква връзка с нещо, каквото и да било.
В противен случай? Ужасно се страхуваше, че отново ще нахвърля багажа си във взетия под наем форд и ще поеме назад. А глупостта просто не беше опция.
След всичко, което се беше случило през последните дни, тя изобщо не искаше да научи какво сполетява онези, които не удържат на думата, дадена на Добрия дядо.
И не, тя определено нямаше предвид Дядо Коледа.
63
Добре, че никога не си бе мечтала какво е да научи, че е бременна.
Докато седеше в симпатичната чакалня, заобиколена от меки столове в пастелни тонове, списания за менопаузата и майчинството и жени, които бяха или на двайсет и няколко, или на петдесет и няколко години, Бет бе сигурна в едно – какъвто и да беше резултатът от прегледа ѝ, положителен, отрицателен или твърде-рано-е-да-се-каже, тя никога не би могла да измисли нещо такова във фантазиите си.
Без съпруга си. Придружавана от сянка с достатъчно скрити оръжия, че да взриви танк… или пък самолетоносач. След като беше пила кръв, за бога, едва двайсетина минути преди да излезе от къща с размерите и вида на Версайския дворец.
Да, определено не беше нещо, което би могла да прочете в… Тя взе най-близкото списание. „Съвременно майчинство“ например.
Прелисти пъстрите страници и откри най-различни Щастливи, Задоволени Майки, гушнали своите Малки Ангелчета, докато държаха речи за светостта на кърменето, огромното значение на допира на кожа до кожа и колко е важен онзи първи лекарски преглед след раждането.
– Доповръща ми се – промърмори Бет и метна пропагандата настрани.
– По дяволите – изруга Ай Ем и скочи на крака. – Отивам да намеря тоалетна…
– Не, не. – Тя го дръпна да седне. – Искам да кажа, то беше просто израз.
– Сигурна ли си?
– Напълно. И следващия път, когато нещо ме издразни, обещавам да си го кажа направо. Никакви метафори.
Ай Ем с усилие се напъха в мекия стол. Беше толкова едър, че преливаше над облегалките за ръцете и гърба… и привличаше доста внимание.
Макар и не само заради размерите си.
Всяка необвързана жена, която влезеше, минеше покрай тях или работеше на регистратурата, го гледаше… по начин, който доказваше, че не си мъртва от врата надолу само защото си бременна, яйчниците ти забавят скорост или пък си изтощена от звънящи телефони, цял куп пациенти и една камара канцеларска работа.
– Бил ли си женен някога? – попита го Бет.
Той поклати разсеяно глава; тъмните му очи се оглеждаха наоколо, сякаш беше готов да я брани с живота си.
Което беше страшно мило.
– Влюбвал ли си се някога?