Кралят

Бет не можа да сдържи усмивката си, когато сестрата отново насочи вниманието си към нея и се зае да измери жизнените ѝ показатели.

След като приключиха, сестрата ги съпроводи по един коридор с десетина номерирани стаи, издържан в същите кремаво-кафяви тонове като чакалнята и със същите произведения на „изкуството“, целящи да придадат по-уютен вид на място, пълно с медицинско оборудване и персонал в бели престилки.

– Номер пет, ако обичате – каза сестрата и отново се отдръпна, за да им направи място.

Когато Ай Ем мина покрай нея, тя направи още една крачка назад, а очите ѝ се разшириха, сякаш ѝ харесваше как мирише.

След това се отърси и влезе, затваряйки вратата след себе си.

– Моля, седнете на кушетката за прегледи. А вие, господине, може да се настаните, където поискате.

Сянката си избра мястото точно срещу входа, приковал пог­лед в него, сякаш предизвикваше някого, когото и да било, да прекрачи прага.

Бет отново се усмихна и неволно се запита какво ли би си помислила сестрата, ако знаеше, че той е готов да се нахвърли върху всеки, който не му се харесаше. И да го убие.

Може би да го нареже и да го направи на яхния.

Господи, надяваше се това в супата да беше само пиле…

– Госпожо Марклон?

Бет се отърси от мислите си.

– О, извинявайте. Какво?

Частта с медицинската ѝ история мина бързо, тъй като преди преобразяването си тя бе съвършено здрава, а естествено, нямаше да ѝ каже, че преди две години се беше превърнала във вампир.

Много ясно.

– И от колко време смятате, че сте бременна?

– Ако трябва да съм честна, дори не съм сигурна, че съм бременна. Но е възможно и много ми прилошава… и ми се искаше да се уверя, че всичко е наред.

– Правили ли сте си домашен тест за бременност?

– Не. Трябваше ли?

Сестрата поклати глава.

– Можем да направим кръвен тест на място, ако лекарката прецени, че е необходимо. Що се отнася до повръщането – много жени страдат от сутрешно гадене, което всъщност си трае по цял ден… но всичко е съвсем наред.

– Господи, не мога да повярвам, че говоря така.

Сестрата се усмихна и довърши медицинския ѝ картон.

– Окей, а сега облечете тази нощница, ако обичате. – В скута на Бет се озова квадрат от сгъната хартиена материя. – Лекарката ей сега ще дойде.

– Благодаря.

Вратата щракна зад сестрата.

– Не мога да те оставя – каза Ай Ем, докато се изправяше и се обръщаше към стената… след което скри лице в големите си шепи. – Но силно те съветвам да не казваш на съпруга ти, че си се съблякла, докато съм бил в стаята. Предпочитам да си запазя ръцете и краката там, където са, ако нямаш нищо против.

– Напълно съм съгласна.

Докато възможно най-бързо сваляше дрехите си и нахлузваше тънката нощничка, на Бет ѝ се искаше Рот да беше с нея. Всъщност това бе недвусмислено напомняне колко много я успокоява присъствието му. Толкова рядко се разделяха, че бе лесно да забрави какво означава той за нея, особено когато се намираше под стрес.