Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Ти си приятелят на Елан.
Още една дълга пауза – и о, небеса, това си играеше с търпението му. Но това бе още едно нещо, което запази за себе си.
- Да. Аз съм. Чу ли новините?
- За?
Когато се разтегли третата пауза, той разбра, че това ще отнеме време. Подсвирна на бойците си, с което им нареди да продължат към небостъргача, няколко пресечки на изток. Миг по-късно беше на покрива му, поривите на вятъра бяха толкова по-силни там горе, където предпочиташе да е. Тъй като вихърът пречеше на разговора, той се покри на завет зад някакви машини.
- Новини за какво? – подтикна той.
- Елан е мъртъв.
Кор оголи зъби, докато се усмихваше.
- Разбира се.
- Не звучиш изненадан.
- Не съм, - Кор завъртя очи. – Макар че, естествено, съм опечален.
Което някак беше истина: беше като да изгубиш полезно оръжие. Или по-скоро отвертка. Но тези неща бяха заменими.
- Знаеш ли кой го е направил? – попита настоятелно обадилият се.
- Е, вярвам, че ти знаеш, прав ли съм?
- Братството, разбира се.
Още едно недоразумение, но Кор отново остави нещата така.
- Кажи ми, очакваш да отмъстя за него ли?
- Това не е моя грижа, - надутият тон всъщност предполагаше, че мъжът бе разтревожен да не го сполети същата съдба. – Семейството му ще се заеме след като се възстанови.
- В пълно право са, - когато не последва нищо, Кор знаеше какво точно е очаквано и изисквано. – Мога да те уверя в две неща – моята конфиденциалност и моята защита. Предполагам, че си присъствал на събирането в дома на Елан през есента. Позицията ми относно краля не се е променила и предполагам, че това обаждане означава, че симпатизираш на собствените ми възгледи. Прав ли съм?
- Не съм някой, който търси политическа или социална власт.
Глупости.
- Разбира се, че не.
- Тревожа се… за бъдещето на расата – това ни обединяваше с Елан. Не бях съгласен обаче с тактиките, които той предлагаше. Покушението крие прекалено много рискове и съответно няма да постигне това, което е желано.
Напротив, помисли си Кор. Куршум в мозъка оправяше доста неща…
- Законите са начинът да свалим краля.
Кор се намръщи.
- Не разбирам.
- С уважение, но законът е по-силен от меча. Ако мога да перифразирам човешката поговорка.
- Уклончивите ти обяснения са загуба на време за мен. По-конкретно, ако обичаш.
- Древните закони са дали право на Рот върху властта, която има. Те са едностранно в негова полза относно начина на живот и обществото, дават му свободата да действа, както реши, без никаква отговорност.
Поради което Кор искаше да се свърши работата, много благодаря за информацията.
- Продължавай.
- Няма ограничения в нещата, които той може да прави, решенията, които може да взима, всъщност сам може да реши да промени Древните закони, ако поиска, и с това целостта на традициите и основите ни.
- Това ми е известно, - погледна часовника си. Ако не останеше на телефона в следващите два часа, все още имаше още време за битката. – Може би с теб трябва да се срещнем утре вечер…
- Само едно предупреждение.
Кор се смръщи.
- Предупреждение?
- Той трябва да може да бъде наследен и цитирам, „от чистокръвен наследник“.
- И това какво значение има? Той вече има жена и без съмнение в бъдеще…
- Неговата шелан е нечистокръвна. - Сега Кор бе този, който млъкна, и приятелят на Елан се възползва от тишината. – Нека се изясним. Във видовете ни има човешка кръв. От време на време са се случвали смешения извън расата. Може да се каже, че никой не е истински „чистокръвен“. Има обаче съществена разлика между това някой цивилен да има общо с хората и това кралят да създава поколението си с майка, която е нечистокръвна – и това поколение да наследи трона след смъртта му.
Троу се наведе от ъгъла на вентилационната кутия.
- Всичко наред ли е? – попита той само с движение на устните.
Кор заглуши с ръка телефона.
- Вземи останалите надолу по улиците. Ще ви настигна бързо.
- Както желаеш, - каза Троу с бърз поклон.
Докато войнът му се отдалечаваше, аристократът от другата страна на линията продължаваше.