Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Като се обърна, за да отиде отново до печката, изведнъж той беше точно пред нея. Ахна и подскочи – дори не го беше чула да се движи…
Столът му беше на същото място, сякаш изобщо не бе сядал. Не като нейния – избутан настрани.
- Какво… - тя млъкна, умът й препускаше. Със сигурност нямаше да го попита какво е…
Когато той протегна ръце и хвана лицето й, тя знаеше, че трудно ще му откаже, каквото и да предложи…
- Ще ми се обадиш, - заповяда той – и ще дойда при теб.
Думите му бяха казани с толкова нисък глас, че почти се изгубиха, гласът му бе толкова дълбок… толкова, толкова дълбок.
Гордостта надигна протест в мозъка й, но устните й отказваха да го кажат на глас.
- Добре, - отвърна тя.
Сега той се усмихна, устните му се извиха нагоре. Боже, кучешките му зъби бяха остри и по-дълги отколкото преди.
- Марисол, - измърка той. – Красиво име.
Той започна да се навежда, лекият натиск върху челюстта й се премести и повдигна брадичката й. О, не, по дяволите, не, не трябва да го прави. Не и в тази къща. Не и с мъж като него…
Майната му. С въздишка се предаде, затвори очи и повдигна лице, за да срещне устните му…
- Сола! Сола, какво правиш там долу!
И двамата замръзнаха и Сола сякаш моментално стана тринадесет годишна.
- Нищо! – извика тя.
- С кого си?
- Никого – телевизорът е пуснат!
Три… две… едно…
- Не звучи като телевизора!
- Тръгвай, - прошепна тя, докато го буташе в гърдите. – Трябва да си тръгнеш веднага.
Асейл притвори очи.
- Мисля, че искам да се запозная с нея.
- Не искаш.
- Напротив…
- Сола! Слизам долу!
- Тръгвай, - просъска тя. – Моля те.
Асейл прокара палец по долната й устна и се приведе към нея, като заговори право в ухото й.
- Планирам да се върнем точно където ни прекъснаха. Просто да знаеш.
Като се обърна, той тръгна с дразнеща освободеност към вратата. И дори докато звукът от приближаващите чехли на баба й се засилваше по стълбите, той се забави и погледна през рамо, докато излизаше навън.
Очите му блестяха и старателно огледаха тялото й.
- Това между нас не е свършило.
И после изчезна, слава на Бога.
Баба й се появи иззад ъгъла секунда след като външната врата се бе затворила с леко щракване.
- Е? – попита тя.
Сола погледна към прозореца до масата, като се уверяваше, че навън все още бе тъмно като в рог. Да. Чудесно.
- Виждаш ли? – каза тя и с жест обиколи иначе празната кухня. – Няма никого.
- Телевизорът не е включен.
Защо, о, защо баба й не можеше да има благоприличието да има малко старческа деменция, както толкова много други на годините й?
- Изключих го, защото ти пречи.
- О, - подозрителните й очи блуждаеха наоколо…
По дяволите. Имаше разтопен сняг по пода там, където се бяха застояли.
- Хайде, - каза Сола, докато насочваше жената да се обърне кръгом. – Стига притеснения за тази вечер. Да си лягаме.
- Наблюдавам те, Сола.
- Знам, бабо.
Докато се качваха заедно по стълбите, част от нея се зачуди кой, по дяволите, бе идвал да я търси тук и защо. А другата част? Е, тази част бе все още в кухнята, на ръба да целуне онзи мъж.
Вероятно бе за добро, че ги прекъснаха.
Имаше безпогрешното усещане, че нейният защитник… бе и хищник.
Обаждането, което Кор чакаше, се случи в най-подходящия момент. Тъкмо беше приключил с проследяването и убиването на убиеца под мостовете в центъра на града и почистваше любимото си оръжие, черната кръв по острието на косата се махаше лесно, докато потриваше с кърпа нагоре-надолу.
Остави своята любов на гърба си и чак тогава извади телефона си. Докато отговаряше, погледна към воините си, които се събираха и обсъждаха тазвечерната битка в студения вятър.
- С Кор ли говоря, синът на Блъдлетър?
Кор стисна зъби, но не си направи труд да поправя неточността.
Името на Блъдлетър беше полза на репутацията му.
- Да, кой е?
Последва дълга пауза.
- Не знам дали трябва да разговарям с теб.
Гласът беше аристократичен и му даваше достатъчно информация за личността на обаждащия се.