Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той ме изправи на крака и аз се облегнах на него. Отправихме се към колата му. Спомням си единствено първите няколко крачки.
Когато едва поклащащата се прелестна колесница рязко зави и, като за последно, здравата се олюля, аз се опитах да вдигна ръка, осъзнах, че е завързана, за да не откачи прикрепената към нея система и реших, че ще оживея. Подуших мириса на болница и се допитах до вътрешния си часовник. След като бях стигнал толкова далече, смятах, че дължа на собственото си аз правото да продължи. Бях стоплен и настанен удобно… доколкото позволяваха неотдавнашните събития. Това ми стигаше. Затворих очи, отпуснах глава и отново заспах.
По-късно, когато отново се събудих, се чувствах доста по-добре. Бях забелязан от една сестра и тя ми каза, че са изминали седем часа, откакто са ме докарали в болницата и че лекарят ще мине да поговори малко с мен. Донесе ми чаша вода и ме уведоми, че снегът е спрял. Беше любопитна да разбере какво ми се бе случило.
Реших, че е крайно време да скалъпя някаква история. Колкото по-простичка, толкова по-добре. И така, значи, връщал съм се у дома след продължителен престой зад граница. Пристигнал съм на стоп, влязъл съм в къщата и съм бил нападнат от някакъв вандал или скитник, когото съм изненадал. Пропълзял съм обратно навън, за да потърся помощ. Точка.
Когато я разказах на лекаря, първоначално не можах да разбера, дали ми повярва или напротив. Той беше възпълен човек, чието лице сякаш бе провиснало и застинало в определено изражение още преди много, много години. Казваше се Бейли, Морис Бейли. Кимаше непрекъснато, докато говорех, а после попита:
— Успяхте ли да видите човека?
Поклатих глава.
— Беше тъмно.
— А откраднал ли ви е нещо?
— Не знам.
— Имахте ли портфейл?
Реших, че е по-добре да кажа „да“ на този въпрос.
— Е, нямахте портфейл, когато постъпихте тук, така че сигурно той го е взел.
— Сигурно — съгласих се.
— Помните ли ме изобщо?
— Не бих казал. Трябва ли?
— Когато ви докараха, ми се сторихте смътно познат отнякъде. Първоначално това беше всичко…
— И…? — попитах аз.
— Какви са тези дрехи, с които бяхте облечен? Приличаха на нещо като униформа.
— Последен вик на модата там тия дни. Казахте, че ме познавате отнякъде?
— Да — отговори ми той. — Къде се намира това „там“, между другото? Откъде идвате? Къде сте били?
— Пътувам много — отвърнах. — Канехте се да ми кажете нещо преди малко.
— Да. Ние сме малка клиника и преди известно време един бързорек търговски представител убеди шефовете да инвестират в компютъризирането на медицинската картотечна система. Ако областта се бе разраснала и ние бяхме разширили много практиката си, можеше и да си струва парите. Обаче нито едното, нито другото се случи, а това е доста скъпа техника. Така дори се поощриха проявите на известна доза мързел от страна на административното обслужване. Старите архиви не се прочистват така, както се правеше преди, дори и за бърза помощ. Има място за много непотребна информация. Така че, когато господин Рот ми каза името ви, аз направих рутинната проверка, открих нещо и тогава осъзнах, защо ми изглеждате толкова познат. Онази нощ също бях на работа в залата за спешна помощ — беше преди около седем години, а вие бяхте претърпели автомобилна злополука. Спомних си, че се потрудих доста върху вас — мислех, че няма да оживеете. Тогава, обаче, ме изненадахте и още продължавате да го правите. Не мога да открия дори белезите, които поне би трябвало да са останали. Много добре сте се възстановили.
— Благодаря. Бих казал, че заслугата е изцяло на лекаря.
— Ще ми кажете ли на колко години сте, за да го отбележа в картона?
— Трийсет и шест — отвърнах. Безопасна възраст.
Той я драсна набързо някъде в картона, който държеше върху коленете си.
— Знаете ли, бих се заклел — след като се заех да ви преглеждам и си спомних, — че изглеждахте по същия начин и предишния път, когато ви видях.
— Здравословен начин на живот.
— Знаете ли за кръвната си група?
— Особена е, но можете да я третирате като АБ положителна за всички практически нужди. Понасям да ми се прелива всякаква кръв, но от моята не бива да се прелива на никой друг.